— Скоро ще имаме предостатъчно кървава работа — успокои го Накор и се обърна към Пъг. — Ще се видим горе.
И поведе Бек по коридора.
Намираха се в мазето на един от големите складове на Чезарул в покрайнините на град Кеш. Магнус беше пренесъл пленника тук, в случай че в Дърбин са останали агенти на Нощните ястреби. Бяха почти сигурни, че са унищожили култа в Империята — но само почти.
Пъг се обърна към мъжа, който го следваше като сянка.
— Къде?
— В цитаделата Кавел.
Пъг сякаш се опита да си спомни нещо.
— Сещам се. Благодаря — и махна на мъжа и на стражите да тръгват.
След секунди в коридора останаха само Магнус, Калеб и момчетата.
— Татко, кой беше този човек? — попита Калеб.
— Джовал Делан. Не е от нашата общност, но дължи една-две услуги на Конклава. Той е най-добрият четец на мисли, когото съм срещал, но използва дарбата си само за печалба — погледна към гърба на отдалечаващия се мъж. — Срамота. Би могъл да ни научи на много неща. Знаеше, че Кетлами ще има достатъчно силна воля, за да се предпази от него, но накрая ще помисли за това, което крие — обърна се към момчетата. — Затова беше побоят. Помните ли детската игра, в която казваш: „Не мисли за дракона в ъгъла“? Е, ако имаш достатъчно силно и тренирано съзнание, можеш да не мислиш за нещо дълго време. Но ако те бият дълго, рано или късно нещото ще изплува в съзнанието ти. Така че вече знаем, че Върховният майстор на Нощните ястреби се крие в цитаделата Кавел.
— Цитаделата Кавел ли? — попита Калеб. — Чувал съм за такъв град, на север от Литон, но не знаех, че има цитадела.
— Изоставена е — отвърна Пъг. — Високо в хълмовете над пътя. Отдалече се слива със скалите и не се вижда. Трябва да се загледаш, за да я различиш. Последният барон Корвалис отказа да живее в нея… Дълга история. Едно време цитаделата е пазела търговския път между Литон и Слууп. Дъщерята на барон Корвалис се оженила за човек от простолюдието и кралят отнел титлата. Владението било дадено на граф Слууп, въпреки че е по-близо до Литон. Както и да е, цитаделата беше свързана с Нощните ястреби още преди век и тогава един от моите ученици, Оуин Белфот, заедно с Джеймс, премахна заплахата.
Пъг почука с пръст по брадичката си и се замисли за момент.
— Сигурно са решили, че е изминало достатъчно време и могат да се завърнат. Добър избор, защото селяните се страхуват от суеверията, а случаен пътник няма как да попадне на цитаделата. Докато хората мислят, че е изоставена, Ястребите няма от какво да се притесняват.
— Ще отидем ли в Литон? — попита Калеб.
— Не — отвърна Пъг. — Тази задача остава за Накор. Той е най-близък с херцог Ерик, а Кралството трябва да премахне тази заплаха — обърна се към Магнус. — Ще те пратя с Накор, за да сме сигурни, че ще имате достатъчно защита срещу евентуалните магии на Нощните ястреби. Ако се наложи, ще дойда за броени мигове. Ще помоля майка ти да посети Събранието и да види докъде са стигнали с талноя.
Магнус се усмихна кисело.
— Леле колко ще им допадне на Великите!
Пъг се усмихна за първи път от дни.
— Да, те все още гледат скептично на жените магьосници, но майка ви… Ще й кажа да се държи прилично.
— А тя откога почна да прави каквото й казваш? — засмя се Магнус. Намръщването на Пъг показа, че стрелата е попаднала в целта. — Да кажа ли на Накор да се приготви?
— Накор е готов. Наследство от дните му като комарджия. Ще дойда горе след няколко минути. Искам да кажа няколко думи на Калеб и момчетата.
Магнус тръгна и Пъг се обърна към останалите.
— Да, беше наистина жестоко.
Джоми погледна Тад и Зейн и отвърна:
— Но той си го заслужаваше.
Пъг сложи ръка на рамото му. Въпреки че червенокосият младеж не беше осиновен като другите двама, той се беше привързал към него и го приемаше за внук.
— Никой не заслужава това, Джоми — изгледа за миг Тад и Зейн и отново се обърна към Джоми. — Мнозина заслужават смърт за деянията си, но причиняването на такава болка наранява повече нас, отколкото тях. Това, което ни различава от противниците ни, е, че ние знаем кога правим злини. И това ни отвращава. Дори когато се оправдаваме, че е било необходимо и неизбежно — Пъг се обърна за момент към вратата, зад която палачът се оправяше с трупа на Кетлами. — Това е цената, която плащаме, и тя ни носи скръб — изгледа момчетата поред. — Единствената ви утеха е да знаете, че ако не участвате в това, близките ви ще са изложени на по-големи опасности — обърна се към Калеб и добави: — С Мари не прекарвате много време заедно, откакто се оженихте.
Калеб се усмихна малко криво.
— Факт, който тя ми припомня, въпреки че не се оплаква гласно.