Конфликтът беше достигнал връхна точка на пет мили североизточно. Генерал Бъртранд и Каспар бяха разбили пехотата на Бердак. Нашествениците се бяха укрепили в една полусрутена гранична крепост. Обсадните машини на Ролдем — два малки требушета и две балисти, бяха сринали другата половина. От конницата на противника нямаше и следа и мнозина предполагаха, че вече се е изтеглила оттатък границата.
Серван се обърна към Джоми.
— Щом прехвърлим последния хълм, би трябвало да нямаме проблеми до реката. Баржите сигурно още са там… — младежът внезапно спря.
Джоми ги чу в същия момент.
— Конници!
И двамата знаеха, че ролдемската кавалерия е на фронтовата линия и подсигурява обсадните машини. Джоми се юрна надолу, на половин стъпка зад Серван и малко пред Тад, който още не бе осъзнал какво става. Едновременно с вика му се разнесе чаткане на подкови по камъните.
Гранди, Зейн и Годфри също ги бяха чули. По-леко ранените се втурнаха да помагат на другарите си, защото всеки хванат от кавалерията на открито нямаше шанс.
Към шестимата млади офицери бяха придадени четирима стрелци и двама пехотинци. Докато Джоми се чудеше какво да прави, Серван започна да крещи заповеди.
— Ти, ти и ти — обърна се той към първите трима стрелци. — Качете се на онези скали и стреляйте при първа възможност. Хора, коне, не ме интересува — махна на четвъртия. — Иди на онази скала на десния фланг и опитай да я удържиш. Вие двамата, разпрегнете каруците и ги обърнете на една страна! По-бързо!
Джоми реши да не спори кой е по-старши, защото нямаше ясна представа какво да прави, а и мъжете очевидно слушаха Серван.
— Който може да държи оръжие, да застава зад каруците! — крещеше кралският роднина. — Останалите тръгвайте нагоре по пътечката и се скрийте, доколкото можете!
Неколцина мъже се присъединиха към защитниците, а останалите закретаха нагоре.
Серван се обърна към Гранди.
— Тръгвай с ранените — принцът се поколеба и той му изкрещя: — Върви и ги защитавай!
Момчето кимна и се подчини. Джоми знаеше, че би оказал съпротива колкото катерица, но така поне запазваше достойнството си.
Каруците вече бяха преобърнати и всички се подготвяха, доколкото могат. Освободените коне се разбягаха. Джоми се опита да отгатне откъде ще дойде атаката.
Внезапно въздухът се изпълни с бойни крясъци и свистене на стрели.
Тримата стрелци свалиха поне четирима ездачи, а когато врагът опита да се престрои, четвъртият успя да повали още двама.
Останалите се приведоха над седлата и атакуваха. Очевидно бяха наемници, защото нямаха униформи и някаква организация. Джоми знаеше, че ако успеят да ги отблъснат, вероятно ще се разбягат, и се обърна към Серван.
— Ако побегнат на север, ще ги оставим.
— Да ги оставим ли? — попита младият благородник.
— Да. Това са наемници и няма да умрат за загубена кауза.
В следващия миг враговете връхлетяха. Джоми видя как Тад посича един, а Зейн подскача и смъква друг ездач от седлото. Точно както очакваше, нападателите бързо заобиколиха каруците и той се озова срещу двама противници.
Ранените се опитваха да окажат съпротива, но врагът ги превъзхождаше. Стрелците бяха свършили стрелите и вадеха дългите си ножове, защото не разполагаха с щитове и мечове. Джоми си избра по-близкия ездач и замахна, но той парира, след което прибягна до любимите на кавалерията къси удари, които не позволяваха на пехотинците да приближат, и младежът бе принуден да отстъпи. Отляво приближи друг противник и Джоми бързо приклекна и замахна нагоре. Оръжието на мъжа мина безопасно над главата му, а мечът на червенокосия нанесе сериозна рана в крака на ездача. Мъжът извика и се свлече от седлото.
Джоми скочи на коня. Беше приличен ездач и добър боец, но никога не се бе сражавал на конски гръб, дори на тренировки. Калеб, Каспар и Талвин Хокинс казваха, че опитният боен кон изпълнява командите на ездача, но младежът не знаеше дали това е обучено животно, нито пък как да го управлява. Сграбчи юздите с лявата си ръка и вдигна дясната, за да отблъсне удара на първия ездач.
Замахна рязко и за малко щеше да падне от седлото. Конят се обърна на място! Лекият натиск с колената и придърпването на юздите го бяха накарали да последва движението му. Джоми смушка коня и препусна след противника си.