— В стари времена е било забавно да се постави дете във вода и бавно да се вари. Вече нямаме нужда от огън, защото има вещества, които ще свършат същата работа — Валко даде знак на двама слуги и те изсипаха съдържанието на две торби във водата и се дръпнаха.
Реакцията започна мигновено и водата закипя. Яростните викове на младежа преминаха в отчаяни писъци.
Част от течността пръсна върху един стоящ наблизо слуга и той започна да се гърчи от болка.
Гостите се смееха неконтролируемо. Колкото повече пищеше пленникът, толкова повече се радваха. По раменете, врата и лицето на младежа се появиха оранжево-червени мехури.
Писъците продължиха почти четвърт час. Валко видя как с приближаването на смъртта гостите настръхват. Жените вече галеха телата си, а мъжете горяха от похот.
Майка му беше права. Единична смърт в подходящ момент бе по-впечатляваща от кръвопролитията, които обикновено съпътстваха подобни събития. Разкъсването на половин дузина Низши от заркиси разсейваше тълпата, за разлика от единичната добре предложена смърт, която приковаваше вниманието.
— Попитай дъщерята на лорд Макара дали ще се присъедини към мен — нареди Валко на един слуга. Мъжът отиде при девойката и зашепна в ухото й. Очите й грейнаха гладно, ръцете й мачкаха роклята. Валко знаеше, че би му позволила да я обладае направо тук, пред цялата компания.
Някои от лордовете се бяха изправили и стояха до жените, с които щяха да си легнат тази нощ. Щеше да има много декларации и много синове щяха да се завърнат в бащините си замъци в резултат на тази вечер. Само Валко, майка му и още неколцина знаеха, че тези връзки са нагласени от Кръвните вещици и че всяко дете, заченато тази нощ, ще стане слуга на Бялото.
Беше му трудно да мисли за Бялото сред цялата тази кръвожадност и похот.
— Слабак — усмихна се Валко, когато младежът издъхна.
— Той не се опитваше да прекоси земите на Камарийн, сине — прошепна майка му. — Идваше в този замък. Беше син на Аруке и твой брат.
Валко усети странно пробождане и изви рязко глава. Срещна погледа на майка си с толкова смесени чувства, че се чудеше дали ще издържи да не я удари. Нежното й докосване го накара да се стегне.
— Ако беше постъпил другояче, щеше да изглеждаш слаб пред гостите. Щеше да покажеш, че не си достоен за владетел на Камарийн. Трябва да знаеш цената на това, което правиш. Борбата ни тепърва започва и ще трябва да изтърпиш много по-големи болки — тя го погали по бузата, както правеше, когато беше малък. — Забрави всякакви мисли за кръв, страдание и болка. Иди и създай силен син тази нощ.
Валко потисна объркването си и отиде при девойката, която го очакваше до вратата на залата. Прегърна я през кръста и я притисна без нежности. След това я хвана за ръка и я поведе към спалнята си.
Вечерята беше странна. Пъг и Мартук стояха в двата края на масата. Наоколо обикаляха ипилиакци със странни дрехи и прислужваха мълчаливо.
Мартук настояваше да вечерят така през последната седмица преди да тръгнат, защото по този начин щяха да свикнат с порядките на дасатите.
— Храната не е точно като на Косриди, но е подобна. Достатъчно, че ако ви поднесат традиционно ястие, да не се изненадвате. Слугите играят ролята на Низши, така че ги наблюдавайте внимателно. Едва ли ще се озовете на такава маса, защото само воините вечерят така. Мъжете и жените се хранят заедно само ако са сами, например след секс.
Пъг кимна. Мартук беше добросъвестен учител и обръщаше внимание на хиляди подробности. Магьосникът просто не можеше да си представи по-добър инструктор.
От седмици изучаваха езика и наизустяваха историята, която бяха измислили. Тримата щяха да са лечители, служещи на Мартук, а Бек щеше да е син на дребен благородник, тръгнал на поклонение към Омадрабар. Това не беше рядко срещано, особено сред младите воини, които се гласяха за жреци. В Омадрабар беше великият храм на Мрачния, в който обитаваше живият бог.
Пъг се притесняваше за Бек, въпреки че Накор твърдеше, че го държи под контрол. Младежът се бе променил на Делекордия и Пъг се чудеше как ли ще реагира във втория кръг. В много отношения се бе превърнал в дасат. Трябваше да му показват нещата по веднъж и ги заучаваше мигновено.
Накор отдавна бе отбелязал, че у Бек има нещо необичайно и неземно, може би дори частица от Безименния. Но може би мракът идваше от Мрачния бог на дасатите. Пъг мразеше да е обграден от толкова неизвестни, но поне той трябваше да оцелее, инак нямаше как да изпрати съобщение до себе си.
Тревожеше се за Накор и Магнус, защото помнеше сделката с Лимс-Крагма. Щеше да гледа как всичките му близки умират, включително децата му. Всеки ден се надяваше, че това време е още далече. Вече се чудеше дали няма да загуби Накор и сина си в тази налудничава мисия.