Стегна се и загърби тревогите си, защото знаеше, че няма смисъл да се хаби емоционално и физически за нещо, което не може да контролира. Всеки член на Конклава доброволно се подлагаше на опасност в името на възвишената им цел. Въпреки че Пъг знаеше това, не му ставаше по-леко.
Мартук щеше да е в ролята на васал на измисления баща на Бек. Дасатските съюзи бяха толкова комплексни, че само архиварите от Залата на предците можеха да назоват всеки лорд, клан и бойно общество.
— Мартук, ти каза, че ще си Ездач на Садхарин. Това истина ли е, или само ще се представяш за такъв?
— Наистина съм от това общество — отвърна старият воин. — То има дълга и славна история сред нашия народ. Освен това много от членовете му симпатизират на нашата кауза — той обели един плод помба и захапа сочното му месо. — Агентите на Мрачния ще се радват, ако го разберат. Ако разкрият, че един от садхарините служи на Бялото, цялото общество ще бъде унищожено. ТеКарана на Омадрабар може да нареди цял регион от Косриди да бъде изпепелен, за да премахне „инфекцията“. Хиляди биха намерили смъртта си.
— Бялото ли? — попита Пъг. — Какво е Бялото?
— Дълга история, или по-скоро поредица от дълги истории — отвърна Мартук. — Преди векове вселената се управлявала от две сили, Бялата и Мрачната.
— Аха — включи се Накор. — Добро и зло.
— Вие си ги наричате така — сви рамене Мартук. — На мен тези концепции са ми малко мъгляви, макар да ги приемам за верни. За нас Бялото е нещо, от което трябва да се боим. Болест на дасатското общество. По време на Криенето майка ми ме плашеше, че ако не слушам, Бялото ще ме вземе.
Засмя се на спомена.
— Какво ли би помислила сега? Бялото е организация, но също така вярване, че има нещо повече от безсмислените кланета и прочиствания. Ние имаме някои от нещата, които смятате за цивилизовани — песни, литература, изкуства. Ипилиакците ги приемат наготово, както и вие, хората. Когато за пръв път видях книга, различна от религиозна доктрина за могъществото на Мрачния, не повярвах на очите си. Що за безумец би седнал да пише измислици за забавление на останалите? Или пък музика, която да не е боен марш? Низшите имат песни за работа, но да седнеш да слушаш музика за удоволствие? Много странно… Дойдох тук, за да проуча тези неща, Пъг. И като най-комуникативен сред дасатите бях избран за ваш водач.
Пъг отново изпита усещането, че дасатът има още нещо наум.
— Кой те изпрати?
За пореден път получи същия отговор.
— Ще ти обясня, когато му дойде времето. Не сега — тонът на Мартук не търпеше възражения.
— Разбрах — каза магьосникът. Знаеше, че при дасатите всичко е внимателно премислено. Те бяха най-опасните смъртни същества, с които се бе сблъсквал. Бяха по-бързи от хората, по-свирепи от троловете и по-смели от цуранските бойци. Освен това притежаваха убийствен инстинкт. Смъртта беше решение за повечето им социални проблеми и той се чудеше как подобно общество е успяло да оцелее.
Според Накор злото бе лудо по същността си. В такъв случай дасатите бяха най-лудите същества в две вселени. От думите на оракула и Мартук излизаше, че те невинаги са били такива. Издигането на Мрачния беше обгърнато в митове, но се бе случило сравнително късно в историята на расата. Дотогава дасатите очевидно са били миролюбиви и продуктивни, също като ипилиакците.
— В нашата история има период, известен като Войните на хаоса. Тогава смъртните и низшите богове се опълчили на висшите. Знаем съвсем малко за това време. Дали и Мрачният се е издигнал след такъв конфликт? — попита Пъг.
— Да. Победителите пишат историята, а жреците не правят разлика между канони и наука. Техните писания са историята, която познаваме. Разликата с това, което знам аз, идва от архивите на ипилиакците, които датират отпреди бягството им от Омадрабар.
— Бих искал да ги разгледам, ако имаме време.
— Наистина ще е разумно да го направиш през следващите дни.
— А ти как дойде на Делекордия?
— Това е история за друг път и трябва да бъде разказана от друг. Но все пак ще споделя малко. Преди двадесет и пет години бях като всеки млад дасатски воин. Оцелях по време на Криенето, стигнах имението на баща ми и победих в изпитанието на арената. Бях приет сред Садхарин и служех вярно. Преследвах деца и майки по време на прочистванията, съвкупявах се с жени за политическа изгода и бях готов да отвърна на призива на Карана.