Выбрать главу

— Помогнах в потушаването на два така наречени бунта и три пъти участвах в кампании срещу други бойни общества. Имам шест тежки рани и толкова леки, че не помня всичките. Много от синовете ми оцеляха. Намерих и жена, която ме задоволява, и когато синът ни се появи, я повиках да живее с нас. Имахме това, което наричате „семейство“. Дасатите нямат такава концепция, но аз бях щастлив семеен човек — той замълча за момент. — После се случи нещо и животът ми се промени напълно. Вече не можех да мисля за себе си според стандартите на нашата раса и оттогава се опитвам да променя останалите. Жена ми ми липсва. Синовете ми управляват добре имението и живеем в относителен мир — той остави обелките на плода, обърса пръстите си и продължи с горчив тон: — Всичко си е наред. Умират единствено невинните.

Пъг не каза нищо.

Мартук се подсмихна.

— Знаете ли, че в дасатския няма дума за „невинност“? Най-близката е „неокървавен“, което означава, че някой още не е отнел живот — той поклати глава и посегна за виното си. — За да има невинност, трябва да се обясни концепцията за вината. Още една дума, която нямаме. Ние говорим за „отговорност“. Вероятно защото виновните са вече мъртви… отвътре. Извинете ме. Пих твърде много — воинът се изправи и погледна Пъг. — Архивът е надолу по улицата, от лявата страна. Нормална сграда със синьо знаме с бял кръг пред входа. Иди там и ще ти покажат каквото поискаш. Ще се видим привечер.

— Странно — обърна се Магнус към баща си, щом дасатът излезе.

— Много — отвърна Пъг. — От негова гледна точка…

— Вие сте слаби и заслужавате смърт — довърши Бек безпристрастно.

— Баща ми едва ли е слаб — каза Магнус. — Нито някой от нас.

— Не говорех за него — отвърна младият воин. — Става дума за хората. Вие сте слаби и заслужавате смърт.

Пъг забеляза, че младежът казва „вие“, а не „ние“. Погледна Накор, но исаланецът само поклати глава.

— Татко, мисля, че и аз ще се оттегля — каза Магнус. — Искам да медитирам, преди да си легна.

Пъг кимна и младият магьосник напусна помещението. Слугите все още стояха в готовност и очакваха масата да се опразни.

— Бек, хайде да се разходим — обади се Накор.

Ралан скочи с готовност.

— Обичам да се разхождам из този град. Има много интересни неща.

Пъг и Накор го последваха през вратата.

— Явно адаптацията ни е приключила напълно — каза Пъг и си пое дъх. — Въздухът мирише също като в Крондор и Кеш.

— Даже по-добре — допълни Накор. — Миризмата на пушек и боклук е видимо по-слаба.

— Според всичко видяно, ипилиакците са по-напреднали от хората.

— Да — обади се Бек. — Много красив град. Сигурно ще е забавно да го видиш как гори.

— Едва ли — отвърна Накор рязко. — Пожарите са еднакви.

— Но помисли си колко по-голям би бил този!

— Може би в него има частица от Прандур — каза Пъг, визираше бога на огъня, познат още като Унищожителя на градове.

Накор се засмя.

— Бек, искаш ли да видиш нещо ново? Наистина ослепително?

— Да, много. Това наистина е интересно място, но напоследък ми стана скучно от цялото това мотаене и говорене.

— Пъг, можеш да отидеш в архивите и утре. Искам да ти покажа нещо — тръгнаха през града, като кимаха на минувачите, които понякога ги гледаха странно. От друга страна, Кастор и Мартук им бяха обяснили, че тук няма много посетители от други светове.

Стигнаха източната порта и Накор посочи напред.

— Зад онзи хълм.

— Какво искаш да ни покажеш? — попита Пъг.

— Изчакай — отвърна дребният комарджия с игрив блясък в очите.

Изкачиха хълма и видяха това, за което говореше. В далечината се издигаше блестящ светлинен лъч и изчезваше в нощното небе.

— Какво е това? — попита Бек.

— Звездният мост — отвърна Накор. — Мартук каза, че се виждал в по-ясните нощи. Това е град Десоктия, от него ипилиакците пътуват до свят, наречен Ясмадин. Разбрах, че това е същата магия, с която ще пътуваме между дасатските светове.

— Колко отдалечен е този град? — попита Пъг.

— На около двеста мили по въздух.

— В такъв случай този мост трябва да е много голям — каза Бек.

— Или много блестящ — допълни Пъг.

Загледаха мълчаливо яркия светлинен мост, който щеше да ги отведе в друга реалност.

19

Косриди

Мартук вдигна ръка.

Всички погледи бяха приковани в него. Четиримата човеци и дасатът стояха в широко помещение в място, което напомняше на магическата академия в Звезден пристан. Пъг бе изкарал последните дни в архивите и бе научил още много неща за дасатите. За съжаление повечето документирана история обхващаше периода след пристигането на Делекордия.