— И кой е той? — попита Накор направо.
— Нашият водач, поради липсата на по-добър термин. Но по-хубаво Наруийн да ви обясни. Тя го е виждала, за разлика от мен.
— Той е твой водач, но никога не си го срещал?
— Нещата са сложни. Сред нас винаги е имало такива, които не могат да приемат ученията на Мрачния за единствената истина. Предполагам, че и при вас има хора, които постоянно се борят с общоприетото.
— Естествено — каза Пъг и погледна сина си. — Особено към края на детството. Питай който и да е родител.
Магнус се усмихна леко. Беше наследил твърдоглавието на майка си и бе имал не един спор с баща си, преди да оцени мъдростта и знанията му.
— Ние нямаме детство като при вас — отвърна Мартук. — Но предполагам разбирате за какво говоря. Който оспорва ученията на Мрачния, бива убит. Така че всички бързо се научават да си траят.
— Но в нашето общество винаги е имало непокорни фракции, сред които Кръвните вещици са най-известните. Те са враждували с жреците още от времето на равновесието и всяка страна е имала голямо влияние. После йерофантите се уплашили от Сестрите и накарали ТеКарана да ги анатемоса, за да бъдат унищожени. Все пак някои избягали и запазили древните знания. Сега отново са сред нас, макар че за мнозинството са само легенда. А има мъже, като мен, които почти без причина започват да оспорват естествения ред — Мартук стана и погледна през прозореца, покрай Бек. — За вас това място може да е необикновено, но за мен е дом. Тук всичко е наред, докато вашите светове са странни и екзотични. Но въпреки че тук е домът ми, усещах, че нещо не е наред и че балансът е нарушен. Само случайността ме направи такъв, какъвто съм днес.
Мартук се върна на стола си и седна.
— Бил съм на няколко свята в първата реалност. Виждал съм хора да настъпват насекоми, без мисъл, може би заради някакво дълбоко насадено отвращение. Това е най-близкото описание за реакцията на дасатските мъже към децата, което мога да дам. Когато за пръв път видях жени и мъже, от други раси, да разнасят децата си на обществени места и да ги държат за ръцете, не можех да повярвам. Не знам как да го обясня, но за мен това беше отблъскващо, перверзия на открито.
— Можех да разбера майките, които се карат на децата си, защото и нашите жени ги защитават до смърт по време на Криенето. Но когато видях баща да вдига детето си само за да го разсмее… — той въздъхна. — Едва ли ще разберете колко се разстроих. Направо ми причини физическа болка. Но вероятно ще ме разберете, ако бихте могли да видите прочистване. Да видите как бронирани мъже нападат през нощта лагер, пълен с жени и деца. Как майките се хвърлят под копията и мечовете, за да дадат шанс на малките да избягат. Как мъжете се смеят и шегуват, докато умират бебета. Вероятно тогава бихте изпитали това, което почувствах, когато видях как мъж целува бебето си по бузата… И дълбоко в себе си знаех, че грешката не е в тази раса, а в моя народ.
— Как успя да го осъзнаеш? — попита Накор. — И как въобще попадна в първата реалност?
Мартук се усмихна и го погледна.
— Всичко с времето си, приятелю — стана и закрачи отново, сякаш опитваше да подреди мислите си. — Първия път, когато почувствах тази нередност, беше по време на великото прочистване. Един търговец извести садхарините, че е видял пушек на половин ден езда от този замък. На изток оттук има верига хълмове, които са пълни с пещери и изоставени мини. Невъзможно е да се обиколят всичките за година, камо ли да се засече някой от подвижните лагери.
— Тръгнахме по залез, за да може да ги ударим в полунощ — продължи дасатът. — Когато наближихме, усетих миризмата на пушек и чух гласовете на майките. Изпълнихме се с жажда за кръв и горяхме от нетърпение да стъпчем тези неща с варнините си. Явно бяха оставили пост, защото чухме вик секунди преди да нападнем. Жените ни са умни и опасни, когато пазят малките. Няколко успяха да смъкнат воини от седлата, с голи ръце. Дори прегризаха гърлото на един.
— Убих три жени, за да помогна на един от братята ми да се качи на седлото, и дотогава лагерът се бе опразнил. В нощта се чуваха викове, писъци и свистенето на мечове, посичащи детска плът. Кръвта бучеше в очите ми и дишах тежко. Почти същото усещане, като при полов акт. При нас удоволствието от създаването на живот и от отнемането му е еднакво… Яздех през храсталаците около лагера и изведнъж усетих нещо. Погледнах надолу и видях клекнала жена, беше прегърнала малкия си син. Ако не бях погледнал точно натам, нямаше да я забележа. Тя щеше да остане назад и да се измъкне — Мартук спря да крачи и погледна Пъг. — Тогава се случи нещо невероятно. Вдигнах меча си и се приготвих да убия женската, защото тя беше по-голямата опасност. Вместо да скочи да защити сина си тя го прегърна по-силно и ме погледна в очите. Погледна ме и каза: „Моля те“.