— Защо си казала само „моля“? — полюбопитства Магнус.
Тя въздъхна.
— Не знам. Инстинктивно видях нещо в него. Той беше здрав воин, от типа, който жените търсят за бащи на децата си. Беше готов за убийство, но нещо в очите му изпод шлема ме накара да помоля за пощада.
— И така животът ни се промени — каза Мартук. — Валко не знае историята и бих искал още да не му я казвате. Той скоро ще я научи, но трябва да знаете, че той зае позицията си едва преди седмица. Обезглави баща си само шест дни преди да дойдете. Празненството беше преди два. Ако бяхме дошли тогава, повечето от нас сигурно щяха да са мъртви.
— Винаги съм се чудел на тези малки съвпадения — каза Пъг. — Как нещо дребно накрая се оказва жизненоважно.
По време на този разговор Накор беше необичайно мълчалив и само наблюдаваше. Сега бръкна в торбата си и извади един портокал.
— Как го направи?! — изуми се Пъг.
Торбата съдържаше малък двупосочен разлом, който позволяваше на исаланеца да измъква портокали и други неща. От един склад в Кеш. Според всичко научено подобна магия не трябваше да работи на това място.
— Торбата е друга — Накор се ухили. — Само изглежда като онази. Взех малко портокали, но този е последният.
Обели кората, отхапа едно парче и се намръщи.
— Отвратително. Явно и вкусът ни се е променил. Май е по-добре да го изхвърля някъде.
— Аз ще се погрижа — каза Мартук и протегна ръка. — Не искам да обяснявам на някой жрец как си се сдобил с плод от първата реалност.
Накор му подаде портокала и се обърна към Бек, който гледаше мълчаливо през прозореца.
— Ралан, какво си се омаял толкова?
Бек отговори, без да се обръща.
— Тук ми харесва. Искам да остана — обърна се. Очите му искряха. — Искам да оправиш онова, дето ми го направи пред пещерата. Мисля, че тук мога да съм… щастлив. Това място е добро, Накор. Мога да убивам и наранявам, а всички тук смятат, че е забавно — младежът отново погледна през прозореца. — Освен това тук е много красиво.
Накор отиде до прозореца и погледна навън.
— Днес наистина е много ясно…
Начинът, по който гласът му заглъхна, накара Пъг да застане нащрек.
— Какво има?
— Ела тук — отвърна Накор.
Пъг се приближи до двамата. Дневната светлина на Косриди изискваше известно настройване, но щом възприемеш по-широкия спектър, в който виждаш над виолетовото и под червеното, както се изразяваше Накор, разликата между деня и нощта ставаше огромна. Сега, след изгрева, Пъг виждаше много по-ясно топлината и другите енергии. Не беше и предполагал, че ще вижда толкова подробно с дасатските си очи.
Днес нямаше облаци и слънцето грееше. Пъг виждаше града около замъка и океана. Внезапно осъзна, че в пейзажа има нещо познато.
— Бил съм само веднъж на това място — каза Накор. — Когато принц Николас отплава…
— Това е Крудий! — прекъсна го Пъг.
— Да, много прилича на Крудий — съгласи се комарджията.
— Ето там са Шестте сестри — Пъг посочи на югозапад.
— Да, така наричаме тези острови — обади се Наруийн.
— Наистина сме в Крудий — Пъг се огледа. — Градът си е дасатски, с всичките свързани сгради, като ипилиакските. Но онова там е Дългият нос!
— Какво означава това? — попита Магнус.
Пъг започна да задава географски въпроси на Наруийн и Мартук и стигна до извода, че Косриди е Мидкемия, но във второто ниво.
— Защо всичко останало е различно, а физически мястото е същото? — попита той след половин час.
— Въпрос за философите — усмихна се Накор. — Но аз обичам добрите въпроси, както и добрите отговори.
— Толкова мистерии! — възкликна Магнус.
— Утре ще тръгнем с каруца за град Косриди — каза Мартук.
Пъг беше разбрал, че столицата е приблизително на мястото на Звезден пристан, и попита:
— Няма ли да е по-бързо с кораб?
— Да, ако ветровете бяха подходящи, но по това време на годината са насрещни. Освен това има опасни места. Не знам как казвате на скали, които стърчат от водата.
— Рифове — отвърна Пъг.
— Щом стигнем Ладснау, ще вземем кораб през Диамантено море и нагоре по реката до Косриди — обясни Наруийн.
Горчиво море имаше приблизително формата на диамант.
— Колко време ще пътуваме? — попита Пъг.
— Три седмици, ако всичко е наред. Вече сме изпратили вест и ще спим на безопасни места.
— Трябва да обсъдим още много неща — каза Пъг.
— Ще имаме време. Всичко, което правим, се наблюдава от Градинаря. Ще пътувате в пашкул от спътници, които ще пазят тайните ви дори да не го осъзнават. Просто трябва да играете ролите си. Ще имаме достатъчно време, повярвайте ми.
Наруийн стана и посочи Магнус.