Ветеранът престорено сви очи към каруцата.
— Я! Май са палатки, сър. Явно съм ги пропуснал.
— Надявам се, че няма да пропуснете врага — Джоми го изгледа злобно и продължи напред.
В генералската шатра имаше маса с карти, два стола и прост матрак. Всичко беше подгизнало в различна степен в зависимост от това къде се намираше.
— Неприятно време, нали? — посрещна ги генералът.
— Да, сър — съгласи се Джоми.
— Получихме сведения за контрабандисти на остров Фалкане — младежите се струпаха около картата. — Освен това знаем, че Салматер изпраща експедиция някъде в този район. Затова трябва да задържа по-голяма част от първа и трета. От вас искам да вземете двадесет мъже и да проверите дали в слуховете има нещо вярно. Не искам да се сражавате. Гледката на две дузини мъже би трябвало да е достатъчна, за да ги разгони.
— Не искам проблеми на южния си фланг, ако Салматер започне нещо — продължи генералът. — Не искам да проявявам и непочтителност, но какво търсите тук, ваше височество?
Гранди сви рамене.
— И двамата ми братя са във флота, сър. Баща ми реши, че е време да почна военното си образование.
— Забавен избор — промърмори генералът. — Няма да е добре, ако загинете из блатата. Адютантът ми беше ранен от стрела и когато се върнете, искам да заемете мястото му. Четирима от останалите ще получат взводове от първа и трета, а последният ще остане в щаба с принца. Можете да се присъедините към отряда си на пристана и да тръгвате.
Джоми и Серван хвърлиха по един последен поглед на картата, след това отдадоха чест и излязоха. Навън ги очакваше сержант Валенски.
— Предполагам, че вече сте наясно със заповедите — започна Серван. — Отрядът събран ли е?
— Да, сър — отвърна ветеранът, като някак си успя да произнесе „сър“ като обида.
Младежите го последваха до пристана, където ги очакваше баржа. Наоколо бяха насядали двадесетимата войници.
— О, богове! — изстена Джоми.
Серван поклати глава.
— Събрали са всички отрепки и негодници в армията.
— Подбрали сме много добри момчета за младите офицери — каза Валенски. — Е, имат някои неприятни черти, но съм сигурен, че ще се справите без проблеми.
Джоми огледа мъжете. Половината се звереха на лейтенантите, а другата половина се правеха, че не им пука. Всички носеха стандартната синя униформа, както и щит и меч.
— Строй се! — извика Валенски. — Пред вас стоят офицери!
Мъжете се подредиха демонстративно бавно, неколцина се подхилкваха и говореха.
— Ясно — въздъхна Джоми, свали шлема си и подаде меча си на Валенски. — Сержант, подръжте за момент.
Ветеранът изглеждаше озадачен, но се подчини.
Джоми се обърна към Серван и останалите.
— Я направете малко място.
И се засили и стовари юмрук в челюстта на най-едрия войник от отряда. Мъжът падна в безсъзнание, като повлече още двама със себе си. Джоми се обърна към Валенски.
— Сержант, върнете ми меча.
Докато се оправи, двамата мъже се надигнаха, а удареният още лежеше в несвяст. Джоми спокойно закопча шлема си и се обърна към войниците.
— Така. Някой да не е наясно кой командва тук? — никой не отговори и той повиши глас. — Бегом на баржата!
— Чухте лейтенанта! Качвай се! — изкрещя Валенски. — Вие двамата, вдигнете този глупак и го пренесете!
Войниците се разбързаха. Офицерите ги последваха на баржата.
— Сър, може ли за момент? — обърна се сержантът към Джоми.
Младежът спря.
— Ще прощавате за откровеността, но с малко работа можете да станете отличен сержант някой ден. Жалко, че си пилеете таланта като офицер.
— Ще го запомня. Сержант, още нещо.
— Сър?
— Като се върнем, палатките ни ще са опънати, нали?
— Гарантирам, сър.
— Добре — отвърна Джоми и побърза да настигне другите.
— Джоми? — обади се Серван.
— Да?
— Помниш ли първия ден в университета?
— Разбира се.
— Благодаря, че ме удари по-леко.
— Няма проблеми, приятел — засмя се Джоми.
Пъг гледаше с удивление гребците. През цялото пътуване изпитваше раздвоение между познатото и различното. Фактът, че светът бе идентичен на Мидкемия, поне му помагаше да се ориентира.
В библиотеката си имаше най-богатата колекция карти и въпреки че някои бяха остарели и неточни, имаше доста добра представа за географията на света. Накор и Магнус също се бяха запознали с повечето карти при престоя си на Острова на чародея.
Бяха прекосили аналога на планините Сиви кули и пътуването бе отключило позабравени спомени от детството на Пъг. Преди много години с Томас и лорд Боррик бяха минали по същите места, за да предупредят принца на Крондор за цуранското нашествие.