Тукашните дървета бяха доста различни и повече приличаха на борове. Освен това всички птици бяха хищни, дори врабчетата. Само размерът на дасатите ги предпазваше от нападение.
Накор бе отбелязал, че през хилядолетията тази екосистема е постигнала баланс. За да оцелееш просто трябваше да си непрекъснато нащрек.
След като прекосиха планините, се спуснаха до един пристанищен град, който не съществуваше на Мидкемия. Според представите на Пъг беше някъде около Свободния град Бордон. Приличаше на умалена версия на ипилиакско поселище. Сградите бяха плътно долепени една до друга, сякаш негостоприемната природа бе развила групов рефлекс в иначе индивидуалистичното общество. Накор бе казал, че с интерес би останал, за да проучи дасатите. Магнус подметна, че дасатите също щели да се зарадват на възможността да проучат дребния исаланец отблизо.
Бяха прекосили Диамантено море — Горчиво на Мидкемия — до град Декса, съответно Порт Викор. За съжаление на Пъг не минаха близо до аналога на Острова на чародея. Щеше да му е интересно да види как изглежда домът му на този свят.
От Декса взеха широка лодка, която всъщност си беше шлеп. Задвижваше се от по шестима дасати на всеки борд — забиваха дълги прътове в дъното и създаваха илюзията, че се движат назад. Беше бавен, но ефективен метод и със сигурност щяха да пристигнат по-свежи, отколкото ако бяха взели каруца. Пъг не беше попитал защо не използват някаква магия за придвижване. Предполагаше, че за това си има основателна причина.
Морето на сънищата на Мидкемия всъщност беше едно голямо солено езеро. На север беше Ландрет, а на юг кешийският град Шамата. На този свят целият източен бряг бе зает от огромната столица Косриди.
Започнаха да виждат следи от цивилизация веднага щом влязоха в езерото. Гребците оставиха непотребните прътове и опънаха платно. Шлепът не беше предназначен за ветроходство, но лекият вятър щеше да ги закара до някое пристанище след няколко часа.
Леко стържене по дъното предупреди Пъг, че се е приближил някой от водните хищници. Той погледна през парапета и видя нещо черно и влечугоподобно. След секунди водата закипя и се изпълни с още хищници.
— Не става за плуване — засмя се Накор. Дребният комарджия се забавляваше от всичко и Пъг му бе благодарен, защото той самият се тревожеше достатъчно за всички.
Вече знаеше, че дасатските фермери живеят по градовете, а това предполагаше, че Косриди е огромен. По-голям от Кеш и дори от столицата на цураните, Кентосани, която имаше повече от милион жители. По неговите изчисления столицата на този свят беше поне три пъти по-голяма.
— Скоро ще пристанем — каза Мартук. — През остатъка от пътя ще яздим.
Пъг кимна умислено. Бяха го уверили, че капитанът е член на Бялото, а останалите са все доверени лица.
Бек играеше ролята си на протеже перфектно. Пъг се притесняваше от вродената му способност да мисли като дасат и от сляпата вяра на Накор, че може да го контролира. Беше започнал да се чуди кой е Бек и какво представлява още от първата им среща. Нямаше нужда от Накор, за да усети скритата мощ и неземното присъствие у младежа. Описанието на битката между него и Томас го бе стъписало. Приятелят му вероятно бе най-опасният боец на Мидкемия, но след прекараното време с Бек Пъг бе започнал да мисли, че ще дойде ден, в който младежът ще го изпревари.
Стига да се върнеха някога на Мидкемия.
Пъг беше попитал Мартук и за това, но воинът бе отвърнал уклончиво, че всичко е уредено. Тонът му загатваше, че не вярва напълно някой от тях да оцелее.
Стигнаха пристана по залез и Мартук уреди местните ездитни животни — варнини.
— Тази нощ ще останем в една странноприемница, защото до Звездния мост имаме почти цял ден езда.
Той отново влезе в ролята си на воин и махна на Бек да го последва. Двамата тръгнаха, без да обръщат внимание на тримата Низши. Пъг, Накор и Магнус се затътриха след господарите си. Магьосникът се молеше всеки да играе ролята си добре, защото вече не бяха в относителната безопасност на замъка на Валко.
Младият дасатски воин му бе направил впечатление. Пъг усещаше вътрешната битка на Валко и се молеше майка му да удържи влиянието си. У дасатите имаше толкова отблъскващи неща. Все пак трябваше да си напомни, че това не е просто различна култура, а различна реалност. Приликите между дасатите и хората бяха абсолютно случайни.
Магнус вървеше зад Накор, който следваше Бек, за да наблюдава поведението му. Пъг се тътреше най-отзад.
Косриди беше всичко от видението на Каспар, че и отгоре. Стените бяха високи двадесет етажа, а портите имаха някакъв гигантски механизъм. Пъг не можеше да си представи, че могат да бъдат отворени от каквото и да било товарно животно. Ставаше дума за магия или за някакъв друг, непознат източник на енергия. Ако трябваше да се отварят с човешка сила, щяха да са необходими поне хиляда души.