Тад се замисли.
— Ще тичам до баржата. Не повече от половин час. Ако пресека реката и тичам по-другия бряг, което ще е по-бързо от гребане срещу течението, ще ми трябват около четири часа.
Тад несъмнено бе най-добрият бегач сред тях, а може би и в цялата армия.
— Значи ще стигнеш преди залез. Ако вземеш шестдесет войници с баржа, ще се върнете до зазоряване. От нас се иска да ги задържим до утре.
Той отново се надигна и погледна противника. Офанзивата на Салматер не започваше от мястото, от което очакваше генералът, а точно тук. Щом войската навлезеше в Оласко, щеше да е трудно да бъде открита и спряна сред стотиците островчета. Но ако успееха да я задържат до сутринта… С шестдесет души на билото и още подкрепления на път…
— Как ще им попречим да ни заобиколят? — попита Джоми.
Серван махна да се спуснат от хълма и обясни:
— Ако мислят, че държим само този хълм, ще минат от юг. Трябва да ги заблудим, че имаме войска навсякъде. Чакайте малко — той отново пропълзя на лакти, за да погледне армията на Салматер, след което се върна. — Все още разтоварват. Вече е следобед и може би няма да тръгнат днес. Ако не разберат, че сме ги разкрили, едва ли ще бързат.
Джоми се обърна към Тад.
— Ти тръгвай. Кажи на генерала да прати възможно повече хора — посегна и го стисна за лакътя. — Баржата да се спусне по течението, за да не я забележи врагът. Да се скрият някъде.
— Разбрано — отвърна младежът.
— И гледай да не те убият — обади се Зейн.
Тад се ухили и тръгна.
— И как ще ги убедим, че разполагаме с армия, ако решат да потеглят? — попита Джоми.
— Нямам представа — отвърна Серван.
21
Предателство
Миранда се събуди от болка.
Двете фигури над нея разговаряха, но тя не можеше да разбере за какво. Не знаеше езика, а и гласовете им бяха приглушени, сякаш говореха под вода. Беше вързана на някаква маса и можеше да мърда единствено главата си.
Опита да поеме дъх, но беше неприятно. Дробовете й горяха сякаш от пушек. Пробва да събере енергия, за да се освободи, но нещо й пречеше.
— Будна е — нямаше нужда да вижда кой говори. Беше Лесо Варен, в тялото на магьосника Винтаката.
По-близката фигура се наведе и заговори на цурански със странен акцент.
— Не мърдай — каза дасатът. Гласът му не звучеше заплашително. — За известно време ще усещаш болка, но ще премине. Това място е годно и за двете раси, но трябва време за адаптация.
— Какво търсите тук? — успя да попита тя.
— Ако може — намеси се Лесо Варен, наведе се над нея и заговори на Кралската реч, очевидно за да не го разберат дасатите. — Много е просто. Дасатите са като деца, ако си представиш няколко милиона двегодишни с остри мечове, унищожителна магия и желание да изпочупят всичко. И като всички хлапета, като видят нещо ново и лъскаво, го пожелават. За тях световете от първата реалност са много по-блестящи и красиви от техния. Много скоро хиляди от тези деца ще търчат облечени в брони из тази империя и ще викат: „Мое е!“, докато палят и плячкосват. Не е ли прекрасно?
— Ти си луд!
— Със сигурност — отвърна Варен и погледна жреците. — Но в сравнение с тях съм самата разумност. Ще ти липсват моментите, прекарани с мен, когато те се заемат с теб — обърна се към дасатите. — Готов съм.
Един от дасатите лепна нещо горчиво на носа и устата й и мракът отново я погълна.
— Май измислих нещо — каза Серван.
— Чудесно — прошепна Джоми. — На мен нищо не ми хрумва.
— Качи се и виж какво правят.
Джоми изпълзя до билото и надникна. Салматерските войници бяха облечени като наемници — похват, който често се използваше при подобни нападения. Само един поглед към лагера му бе достатъчен.
— Приготвят се да нощуват тук.
Слязоха при войниците и Серван каза:
— Оттатък хълма има около двеста войници на Салматер. Ние сме само двадесет и пет.
— Да изчезваме тогава — обади се един от бойците.
— Точно това искам да направите — отвърна Серван. — Минете през брода и се спотайвайте до сутринта.
— А след това какво, сър? — попита друг.
— Като чуете викове, изтичайте по брега и започнете да вдигате шум, но не минавайте отсам. Опитайте да вдигнете колкото се може повече прах.
— Защо? — обади се Джоми.
— Слънцето ще изгрява зад тях — обясни Серван. — Ще заслепи съгледвачите на Салматер, ако се качат на билото, и ще виждат само сенки. Така няма да разберат колко сме.
— А какво ще правим ние през това време? — попита Годфри.
— Ще вдигаме шум и ще ги накараме да си мислят, че имат насреща си три отряда.
— И как точно ще стане това? — попита Джоми.