Выбрать главу

Във всички случаи обаче бе по-добре от фермерство или каруцарство. Освен това сега правеше важни неща, дори да не разбираше половината. Тад и Зейн му бяха като братя. Всъщност даже ги харесваше повече от истинските си братя, защото не го биеха. А Калеб се отнасяше с всички еднакво.

Но защо си играеха на войници в Оласко? И защо бяха пратили момче като Гранди с тях?

Явно имаше причина. Може би забележката на Каспар, че предстои голяма война. Но в такъв случай защо бяха избрали тази армия? И защо точно сега?

Заряза тревогите си. Зората наближаваше, а заедно с нея и генерал Деврийс с хората си. Джоми погледна на изток за следи от слънцето. Нямаше представа колко е часът и колко още трябва да чакат.

Чу някакъв звук зад себе си, обърна се и посегна към меча.

— Спри — чу се тих глас.

Един от мъжете, които Серван бе изпратил с Гранди, стоеше зад него с извадено оръжие. Друг бе хванал Годфри. Джоми бавно подаде меча си с дръжката напред и мъжът го взе и го хвърли настрани.

— Тръгвай.

Джоми бавно тръгна между дърветата и видя, че и останалите войници се придвижват към лагера. Двама държаха Гранди.

— Ей вие, в лагера!

Салматерските постове мигновено вдигнаха тревога.

— Искаме да преговаряме! — извика същият войник.

Докато Джоми и Годфри стигнат до лагера, целият отряд беше готов за бой. Няколко мъже водеха Серван и Зейн от южната част на острова.

— Какво става? — извика командирът на салматерците. Беше висок и тъмнокос и изглеждаше доста опитен.

— Ще бъдем кратки — отвърна войникът, който бе поел ръководството на ролдемската част. — Към вас се приближава войска. Не искаме да се бием. Ние сме от Оласко и не желаем да служим в тяхната армия. Няма повече да носим гадните ролдемски униформи — мъжът — беше набит и русоляв — скъса отличителните си знаци и ги хвърли на земята.

— Насам идва войска?

— Да — отвърна войникът и хвърли на земята и куртката си. — Искаме да дойдем в Салматер с вас.

— Защо да ви вземаме? Ще имаме късмет, ако ни оставят живи след провала на тази операция.

— Не е провал — отвърна войникът и избута Гранди напред. — Това е синът на краля, принц Грандпрей. Минава военно обучение. Помислете какъв откуп ще му вземете.

— Принц ли? Очакваш да повярвам, че синът на краля на Ролдем скитори из тези блата?

— Вижте — каза войникът от Оласко. — Какво има да губите? Ако лъжа, ще ми отсечете главата в Салматер. Ако казвам истината, ще станеш герой и вашият владетел ще може да поставя условия на Ролдем.

— Или ще ни довлече целия им флот.

— Това са дворцови проблеми, нали? Чуй сега какво знам. Очакват нещо голямо и повечето войска е изтеглена в Ролдем. Затова не бързат да попълват отрядите от Оласко. Ние не искаме да имаме нищо общо. Местни сме и ако трябва, ще се скрием из тези острови. Ако Ролдем ще води война с Кеш или друга държава, нека някой друг се бие. Пък ако идва голяма война, тогава направо ще ви платят откупа, нали?

— А какви са другите момчета?

— Офицери. Може да струват нещо. Тези двамата — той посочи Джоми и Зейн — имат връзки с двора на Кеш. Онзи там пък е братовчед на принца.

— Вземаме всички. Ще оставя генералите в Станция Майцел да се оправят с това.

— А нас ще вземете ли? — попита русият войник, щом няколко салматерски бойци грубо дръпнаха младежите настрани.

— Какво да правя с предатели като вас? — отвърна офицерът. — Убийте ги!

Салматерците се нахвърлиха върху мъжете от Оласко и след секунди на пясъка лежаха двадесет окървавени трупа.

— Разваляйте лагера! Искам всички да са минали границата преди изгрев! — закрещя командирът, после се обърна към пленниците. — Не ме интересува дали сте благородници. Ако създавате проблеми, ще ви убием.

Четирима стражи останаха да ги пазят, а останалите бързо почнаха да се подготвят за път. Серван сякаш бе позагубил куража си. Годфри и Зейн също изглеждаха уплашени, а Гранди трепереше от студ и страх.

Джоми се надяваше, че Тад се е справил и генералът наближава. Може би щяха да пристигнат, преди противникът да мине границата. Погледна на изток и видя, че небето изсветлява.

Пъг се стараеше да не зяпа, защото повечето Низши вървяха с наведени глави и си гледаха работата. Накор не се притесняваше и оглеждаше огромните кули, които се извисяваха на стотици стъпки.

— Как ли ги изкачват?

— Сигурно има някакво устройство, което те вдига и смъква — предположи Магнус.