Границата между Салматер и Оласко беше на около миля югозападно от реката, така че имаше шанс ролдемските части да ги настигнат, преди да я пресекат. Поне Джоми се молеше за това. Ако започнеха да ги разпитват, двамата със Зейн нямаха шансове. Принцовете и братовчедите им може и да струваха доста, но едва ли някой щеше да плати откуп за фермерски синове от другия край на света.
Внезапно един от стражите се свлече. Джоми и останалите се огледаха объркано, но след момент чуха свистенето на стрелите.
— Наведете се — извика Джоми и момчетата опитаха да се прикрият зад борда. Трима войници бяха останали да ги пазят на лодката, но и те се озъртаха объркано, опитваха се да преценят откъде идват стрелите.
— Тръгвайте! — извика командирът и двама мъже се прехвърлиха през борда. Започнаха да бутат лодката навътре, но единият бе улучен в гърба. Другият опита да се покатери, но Джоми го изрита с все сила в лицето и той падна във водата.
Последният пазач извади меча си, но Зейн скочи и го удари с рамо в гърба. Мъжът политна и падна върху Джоми. Сборичкаха се, а лодката бавно започна да се спуска по течението.
Войникът опита да се откопчи от Джоми, но Зейн го беше затиснал и го удари с глава. Годфри го хапеше за ръката, а Джоми се мъчеше да си поеме дъх. Серван последва примера на Зейн, удари мъжа с глава и го повали в безсъзнание.
— Добре, че не носят шлемове — обади се Зейн.
— Вземи му ножа — нареди Серван.
Зейн се завъртя и напипа дръжката на ножа, който висеше на колана на припадналия.
— Махнете се от мен — помоли Джоми, който едва дишаше.
Зейн вдигна ножа зад себе си, а Годфри почна да реже въжетата на ръцете си.
— Ау! Дръж го по-стабилно.
— Лодката се клати! — оправда се Зейн. — Не съм виновен!
— Махнете се от мен! — изкрещя Джоми.
Най-накрая Годфри преряза въжетата, макар че се поряза по китката. Бързо освободи Зейн, Серван, Гранди и Джоми и после изхвърлиха войника зад борда.
Докато се освобождаваха, лодката бе отплувала на стотина метра надолу и навлизаше в главното течение.
— Къде са веслата? — попита Серван.
— На брега — отвърна Джоми.
— Ще трябва да плуваме — заяви Зейн, скочи във водата и заплува към източния бряг. Останалите го последваха. Излязоха на брега доста надолу по течението.
— Побързайте! — Серван им махна да се скрият сред дърветата. — Може да ни преследват.
Запромъкваха се нагоре по реката. Скоро чуха шума от битката, но се намираха от другата страна на хълма и не виждаха нищо.
— Аз ще погледна — каза Джоми.
Бързо се изкатери по склона и погледна. Ролдемските войници се бяха спуснали от изток и бяха в лагера на салматерците.
— Идвайте! — извика Джоми. — Спипахме ги!
Момчетата затичаха покрай брега. Докато успеят да стигнат до лагера, врагът вече се бе предал и не оказваше съпротива.
Генерал Деврийс се приближи към тях. На лицето му бе изписано облекчение. Тад беше до него.
— Ваше височество! В безопасност сте!
— Генерале, и аз съм щастлив да ви видя — каза Гранди.
— Когато този младеж се върна в лагера, наредих незабавно първа и трета да тръгнат в поход.
— Виждам, че не ви е допаднал моят план за шестдесет мъже в лодка, сър? — обади се Серван.
— Планът не е лош, ако исках да разделя силите си. Но като разбрах, че съм изпратил двама членове на кралската фамилия насред салматерски рейд… Не исках да обяснявам на бащите ви, особено на вашия, ваше височество, защо съм причинил гибелта на синовете им. Разузнаването ни подведе. Мислех, че ви изпращам максимално далече от конфликта, а ви натиках право в ръцете на салматерците.
— Предполагам, че ще спрат да изпращат отряди, щом разберат, че защитаваме Оласко, сякаш е изконна ролдемска територия.
— Генерале, пленихте ли командира им? — попита Гранди.
— Така мисля. Огледайте.
Пленниците бяха насядали на пясъка.
Гранди ги огледа един по един и посочи.
— Този.
Генералът махна да го доведат.
— Този мъж изби двадесет души — каза младият принц.
— Те бяха дезертьори! — извика пленникът.
— Тогава трябваше да ги оставите на ролдемското правосъдие — Гранди се обърна към генерала. — Обесете го.
— Аз съм военнопленник! — изкрещя капитанът, докато двама войници му извиваха ръцете.
— Не носиш униформа — отвърна генералът. — Според мен си обикновен бандит. Щом Негово височество нарежда да те обесим, ще те обесим — генералът кимна на сержант Валенски и той и няколко войници поведоха капитана към дърветата.