— Лесо Варен — каза Пъг и усети как го обзема безпокойство. — Той е достатъчно откачен.
— Ще ми обясниш за него след малко. Дасатите са стъпили на Келеуан. Мощта на Събранието ще ги удържи за известно време, но рано или късно ще надделеят. След това ще открият Мидкемия, а оттам кой знае още колко светове? Балансът между първото и второто ниво вече е крехък. Например Делекордия въобще не би трябвало да съществува. Ако Мрачният стигне Мидкемия, равновесието ще бъде унищожено. Първата и втората реалност ще се слеят в нещо… ново и милиарди ще загинат.
— Не съм сигурен, че разбирам всичко, Макрос. Дасатите са вече там. Нали каза, че агентите на Мрачния вече са на Келеуан. Ако това катастрофално събитие щеше да се случи, нямаше ли вече да е станало?
— Не разбираш, Пъг. Мрачният не е някаква духовна абстракция, която да се проявява за кратко, като боговете на Мидкемия. Мрачният бог е чудовищно създание, което живее в огромна зала в недрата на този свят. Той е истински, телесен, и живее, за да унищожава — Макрос го погледна в очите. — Нямам достатъчно високопоставени агенти, но вярвам, че дасатите планират инвазия. Знам, че е започнала сериозна мобилизация и на Дванадесетте свята.
Пъг бавно кимна.
Макрос седна до него и попита:
— Какво знаеш за талноите?
— Томас си спомня битките на Ашен-Шугар, когато валхеру са нападнали втората реалност. Калкин ни каза, че това са духовете на убитите дасати, чиято енергия задвижва тези смъртоносни машини.
— Донякъде е вярно — каза Макрос. — Би трябвало да си разбрал, че цялата дасатска магия се основава на некромантството. Цялата енергия идва от убиването. Ако си спомняш какво причини Мурмандамус по време на бунта си, дасатите го постигат за един ден. Годишно хиляди деца загиват при прочиствания. Жреците улавят тази енергия и пленяват душите — Макрос направи пауза. — Но талноите не са това, което си мислиш. Има „талнои“ на служба при ТеКарана и неговите принцове, но те са просто подбрани воини с фалшиви брони, които се появяват при определени ситуации.
— А тези на Мидкемия?
— Те са скрити там. Това са истинските талнои.
— Кой ги е скрил?
— Това е загадка. Дори да съм знаел едно време, сега не помня. Може би някой ден ще се сетя. Ето какво трябва да знаеш за тях. Това не са машини, движени от душите на загиналите дасати. Това са духовете на десетте хиляди дасатски бога, пленени и затворени вътре.
— Богове ли? — Пъг зяпна.
— Като тези на Мидкемия, и те не умират трудно. А дори да умрат, не искат да останат в това състояние. Виждаш ли, можем да си говорим за тия неща до безкрай, но аз имам теория. Мрачният иска да стигне до Мидкемия с едничката цел да ги унищожи напълно. И няма да се спре дори ако трябва да погуби цялата планета.
— Тоест трябва да го спрем ние — прошепна Пъг.
— Да.