— Моля ви! — скокна от мястото си момичето, готово да се разплаче. — Всички сме напрегнати. Имаме нужда от спокойствие. А вие, другарю Донин, по-добре ни кажете как да се държим, какво да кажем, вие имате голям опит. Уф, ще се пукна от страх! Никак, ама никак не съм подготвена! — И тя изгледа с безпокойство тоалетната врата.
Хубаво беше момичето, а знаеше и името му, и това затрогна Лазар Донин. Той обхвана тесните му раменца с нежността на опитен прелъстител, въобразявайки си обаче, че го прави бащински.
— Сценична треска, а? Аз всяка седмица се явявам на екрана и пак не мога да я преодолея, мила. Главното е да забравите, че ви снимат. Доколкото знам, камерите са скрити. Просто сядате или се разхождате из стаята и си представяте, че разказвате за себе си на близък човек, на някого, когото може би обичате или сте на път да обикнете…
— И значи веднага да почне да лъже — с ревнива злоба го прекъсна младежът. — Нали когато уж се изповядваме пред любимия си, все гледаме да му се докараме!
Донин отказа да участвува в новата свада. Притисна гальовно раменцата на момичето и го поведе из чакалнята.
— Нашата приятелка не умее да лъже, затова се и плаши. Тя най-простичко ще разкаже коя е, как е живяла досега, каква мъдрост е извлякла от краткия си живот, за какво мечтае и какви цели си поставя…
— Нейната е лесна — намеси се в утешението му и шишкото. Не е нужно да разказва каквото и да било. Достатъчно е да се поразсъблече, да направи ей така няколко танцови стъпки, да каже: Ето ме, потомци! Вижте каква хубава прабаба сте имали!
Той дори скокна от фотьойла и демонстрира препоръчваните стъпки. Мъжете се разсмяха, а момичето, решило, че му се подиграват, кипна:
— Това вие го направете!
— Точно затова съм и дошъл — лъсна още по-силно бузестото му лице, сякаш напомпано с жизнерадост. — Е, не съм решил още дали да им танцувам, но ще им река: Мили потомци, както ме гледате, вярвам, че няма да ви бъда интересен, защото аз самият не съм си интересен. Това изчерпва нещата, нали? Довиждане до следващия път!
Седемдесет и пет годишният се засмя с тъжния опит на възрастта си.
— И се надявате през следващите двайсет и пет години да станете по-интересен ли?
— Ами! Просто ще си отбия номера.
Момичето се измъкна от прегръдката на Донин, отиде до вратата на тоалетната и енергично почука. Останал с празни ръце, той се върна във фотьойла си, сякаш и с опразнена душа. Да, наистина бе се превърнало вече в нещо като празничен ритуал. Но ритуал, който най-много приличаше на погребение. Нали този твой жив, подвижен, триизмерен холографски образ бива погребан в миниатюрна урничка? И го погребват още в безкрайните редици при другите урни, както е на гробищата! Нима колкото пъти си бил на гробищата, си изпитвал някога желанието да съживиш някого или поне да отвориш някое от красивите шкафчета с урните? Но, дявол да ни вземе, колко сме еднакви иначе в суетата си! Та снощи той самият каза нещо подобно на Диана, когато служебният робот прекъсна любовното им уединение. Или не, май тя го каза…
Роботът така упорито звъня на вратата, че го принуди да отвори. Съобщението било важно и срочно, трябвало да се предаде срещу саморъчен подпис. Донин наруга и робота, и ония, които го пращаха по никое време, а Диана се забавляваше с гнева му, защото не бе го виждала гневен.
— Хей, та ти ако не се явиш, кой ще покаже на далечното бъдеще какви бляскави мъже е имало днес?
И цялата й разкошна голота се смееше — едно още не навършило двайсет и четири и незапечатвано в холографски кристал тяло! Сигурно и затова тази призовка бе извадила Донин толкова грубо от равновесието на един задоволен от всички посоки делник, напомняйки му пред Диана за навършените негови петдесет. Рече й смутено:
— Като ти дойде редът, ще видиш!
— Ама какво толкова страшно има? Особено пък за теб — изтегна се Диана в леглото с очарователно безсрамие.
Лесно й беше на нея — дори само да се изплезеше на бъдещето, то сигурно пак щеше да й се зарадва.
— Добре де, ти какво би казала, ако сега те повикат?
Диана изобрази замислена муцунка, а то не й се удаваше лесно.
— Здравейте, мили деца, ще им кажа. Аз… — и лудо зарита във въздуха с изящните си крачета. — Все ще измисля нещо дотогава.
Винаги засмяното й безгрижие, в което бе влюбен, защото изпитваше и потребност от него, сега подчерта още по-силно възрастовата им разлика, ядоса го.
— Ще им кажеш ли, че живееш с един мъж, два пъти по-стар от теб, и че вероятно търсиш в него своя загинал край Плутон баща? Или пък от чистата суетност да се показваш из заведенията с един популярен коментатор на холовизията?
Женският усет за неговите състояния — тя и друг път бе го доказвала — й попречи да се обиди. Хвърли се с пружинен скок на врата му, опари го с горещия си издих.