Тери Пратчет
В черно като полунощ
Глава 1
Баш грамаданско левентченце
Защо, чудеше се Тифани, хората толкова обичат шума? Защо шумът е толкова важен? Нещо съвсем наблизо ревеше така, сякаш ражда крава. Оказа се стара латерна, която въртеше парцалив мъж с омачкан цилиндър. Тифани се измъкна колкото можа по-вежливо, но шумът като че ли беше прилепчив. Човек добиваше чувството, че ако не му избяга, ще се опита да се намъкне чак у дома му.
Това обаче беше само един звук от грамадния казан с вряща шумотевица, в който бе попаднала. Подклаждаха го хора. Подклаждаха го, опитвайки се да надделеят шума от останалите, като вдигат още повече шум. Спореха при импровизираните сергии, подскачаха да уловят с уста висяща ябълка или жаба1, насърчаваха юмручните надпревари и натруфената с пайети въжеиграчка, продаваха захарен памук с цяло гърло и, откровено казано, се наливаха юнашки.
Въздухът над зеления хълм тегнеше от шум. Сякаш цялото население на два или три града без изключение се беше домъкнало до баирчината. И тук, където обикновено се чуваше само по някой откъслечен крясък на мишелов, сега отекваше постоянният крясък на… ами на всички. На това му викаха „забавление“. Единствените хора, дето не вдигаха шум, бяха крадците и джебчиите, които си вършеха работата в похвална тишина и освен това не припарваха до Тифани. Кой ли би преджобил вещица? Щеше да има късмет да се отърве без липсващи пръсти. Така поне се вярваше, а всяка разумна вещица би окуражила подобни страхове.
Когато си вещица, представляваш всички вещици, мислеше си Тифани Сболки, докато крачеше сред тълпите, влачейки подире си метлата, привързана с връвчица. Метлата летеше на няколко стъпки над земята. Това малко я притесняваше. Явно вършеше работа, но тъй като навсякъде из панаира щъкаха дечица с балони, също привързани с връвчица, все ѝ се струваше, че изглежда малко, да не кажем доста глупаво. А нещо, което излага някоя вещица, излага всички вещици.
От друга страна, ако вържеш метлата за плет, някое хлапе непременно ще я развърже и ще я яхне ей така, заради тръпката, а тогава тя най-вероятно ще излети право нагоре чак до облаците, където въздухът се вледенява. Макар че на теория би могла да призовеш метлата си обратно, на практика размразяването на деца в ярък слънчев ден насред лятото доста изнервяше майките. Не беше особено хубаво. Хората щяха да одумват. Хората все одумваха вещиците. Тя се примири и отново повлече метлата. Току-виж, хората решат, че по такъв забавен начин се вписва в общото забавление.
Налагаше се доста етикеция дори при нещо толкова измамно веселяшко като панаир. Тя беше вещицата. Кой знае какво щеше да се случи, ако забравеше или още по-зле, сбъркаше нечие име? Какво щеше да стане, ако забравеше низа от дребни вражди и разпри, съседите, които не си говореха, и т.н. и т.н., и даже прочее и отвъд прочеето? Тифани нямаше и идея какво значи „минно поле“, но ако знаеше, щеше да ѝ се стори много подобно.
Тя беше вещицата. Беше вещицата в цялата околия на Кредище. Не само за родното си място, а за всички останали селища чак до Шунково, което си беше на цял ден път оттук. Територията, която една вещица смята за своя и за чиито хора прави каквото е необходимо, е един вид владение. Като за владение това си го биваше. Не много вещици се сдобиват с цяла геоложка откривка, па макар и в случая основно покрита с трева, а тревата — основно покрита с овце. Днес овцете по варовитите масиви бяха оставени без надзор да правят каквото там си правеха, когато са без надзор. То вероятно щеше да е горе-долу същото, което правеха, когато са под надзор. Обикновено обгрижвани, вардени и най-общо държани под надзор, овцете в момента бяха оставени без капка внимание, защото точно тук и сега се случваше най-интересното събитие на света.
Не ще и дума, ежегодното почистване си е едно от най-интересните събития на света, стига да не мърдаш на повече от десетина километра от дома си. Ако си местен, няма начин да не срещнеш там абсолютно всички, които познаваш2. Именно там доста често се откриваха евентуалните половинки в живота. Девойките без изключение бяха с най-хубавите си рокли, а младежите — с изражения, пълни с надежда, и перчеми, зализани с евтина помада или (най-често) с плюнка. Тези, които бяха заложили на плюнката, по принцип имаха предимство, понеже евтината помада беше наистина много евтина и често се разтапяше и разтичаше в жегата, от което така бленуваният момински интерес се изпаряваше за сметка на мухите, направо пируващи по черепите на нещастните левенти.