Господин Сболки обаче явно се смути.
— Ще я отведеш ли?
— Няма да е далеч. Трябва. Но виж, не се тревожи. Ако мама спретне още една постеля, скоро ще я върна.
Баща ѝ снижи глас.
— Това са те, нали? Още ли ти ходят по петите?
— Е — поусмихна се Тифани, — твърдят, че не било така, но нали знаеш какви ужасни лъжци са тези Нак Мак Фигъл!
Денят беше дълъг и тежък, иначе нямаше да играе толкова нечестно, но — странно — отгоре не последва никакво издайническо възражение. За нейна изненада липсата на фигъли внезапно се оказа също толкова съкрушителна, колкото и напливът от тях.
И тогава за нейно доволство се обади тъничък глас:
— Ха, ха, ха, тоз път не ѝ се вързахме, а, момци? Ама баш кат мъненки мишоци си траяхме! И грамаданската вещеричка ич се не усети! Момци? Ей, момци?
— Ульо Гламав, верно немаш акъл и цифките да си издухаш, бре! — кресна подобен, но ядосан глас. — Кое от „ни гък“ не сфана, а? Уф, кривунци!
Последният възглас беше съпроводен с шум от боричкане.
Господин Сболки загледа притеснено покрива и се наведе по-близо към Тифани.
— Нали знаеш колко се тревожи майка ти за теб? А и тъкмо пак стана баба. Много се вълнува за внуците. И за теб, разбира се — бързо додаде той. — Но всичката тая вещерска работа… ами те, младежите, като си избират невеста, не търсят точно това. А пък вие с младия Роланд сега…
Тифани взе нещата в свои ръце. Да вземеш нещата в свои ръце си е част от вещерлъка. Баща ѝ имаше толкова измъчен вид, че тя си сложи ведрата физиономия и изчурулика:
— Защо не идеш у дома да си поспиш, татко? Аз ще се оправя с тия работи. Гледам, че там има някакво въже, но вече съм сигурна, че няма да ми трябва.
На него явно му олекна. Нак Мак Фигъл всяваха доста ужас у онези, които не ги познаваха добре. Впрочем, като се замисли човек, те всяваха доста ужас у всички, независимо колко добре ги познаваха. Влезе ли Фигъл в живота ти, битието много скоро се променя.
— През цялото време ли бяхте тук? — тропна тя с крак веднага щом баща ѝ се изнесе.
За миг от тавана се изсипа порой от късчета слама и цели фигъли.
Проблемът с хокането по Нак Мак Фигъл е, че със същия успех може да четеш конско на кашон или на времето — просто няма никакъв резултат. Тя обаче въпреки всичко започна, защото вече им беше станало нещо като традиция.
— Сите О’Бери! Ти обеща, че няма да ме шпионирате!
Сите вдигна ръка.
— Брех, ка го рече, грешка немаш, ама туй си е баш от онез ми ти недоразумения, господжа, оти ний ич те не шпионираме, нъл тъй, момци?
Купчината от синьо-оранжеви форми, която се разстилаше по пода на плевнята, изригна в хор от гръмогласно и безочливо лъжесвидетелстване. Малко поутихна пред изражението ѝ.
— Сите О’Бери, защо все лъжеш, даже като си хванат на тясно?
— Епа много ясно, господжа — изпъчи се Сите О’Бери, който, тъй да се каже, беше главатарят на Нак Мак Фигъл. — Чунким, нъл се сещаш, оти че лъже чиляк, ако не е сторил нищо? Ама я съм дълбоко наранен чак до карантиите, оти доброто ми име е оцапано — той изви устни. — Па колко пъти съм те лъгал, бре, господжа?
— Седемстотин петдесет и три — отговори Тифани. — И всеки път ми обещаваш да не се бъркаш в моята работа.
— Тъй, ама — проточи Сите О’Бери — нъл си ни грамаданската мъненка вещуричка.
— И така да е — вирна нос Тифани, — вече съм доста по-грамаданска и определено не толкова мъненка, колкото бях.
— И много по вещуря — додаде възторжен глас. Тифани нямаше нужда да се оглежда, за да види кой говори. Само Ульо Гламав можеше да се натресе на такива пачи яйца, че да затъне до шия. Тя сведе очи към светналата му физиономия. Той така и не схващаше какво толкоз е направил.
Вещуря! Не звучеше особено приятно, но за фигълите всяка вещица, независимо от възрастта ѝ, беше вещуря. Не че влагаха в обръщението зла умисъл — е, вероятно не влагаха зла умисъл, но знае ли човек. А и понякога Сите О’Бери го казваше с хилеж, но не беше тяхна вината, че всеки на ръст над педя свързваше думата със старица, която си реши косата с гребло и има по-противни зъби от стара овца. Като си на девет, може даже да е смешно да ти викат „вещуря“. Не е обаче толкова забавно, когато си почти на шестнадесет и денят ти е бил отвратителен, и умираш за сън, и наистина, ама наистина няма да ти дойде зле една вана.
Сите О’Бери очевидно забеляза това, защото се обърна към брат си и процеди: