Месото бе разделено наполовина, макар че половинката за келдата беше малко по-малка от тази за Тифани. Формално погледнато, не може да има половинка, която е по-малка от другата половинка, защото не би била половинка, но човешката раса не се притеснява от това. Келдите по принцип имат огромен за размера си апетит, защото трябва да раждат бебета.
Не беше сега моментът за приказки. Един Фигъл предложи на Тифани нож, който всъщност си беше двурък фигълски меч, а сетне поднесе доста мърлява тенекиена съдинка с пъхната в нея лъжичка.
— Мезенце? — предложи срамежливо.
Това вече беше малко прекалено за фигъли, макар че Джийни явно ги цивилизоваше, доколкото изобщо е възможно да се цивилизова Фигъл. Е, очевидно схващаха централната идея. Тифани обаче ги познаваше дотолкова, че да бъде предпазлива.
— От какво е? — попита тя, съзнавайки, че задава опасен въпрос.
— О, чудни вкуснотийки — въодушеви се фигълът и взе да бърка с лъжичката. — Има си киселица, има и синапени семенца, и хрян, и охлюви, и диво биле, и чесън, и щипчица повлеканче… — но сред пороя от думи една хич не се понрави на Тифани.
— Охлюви ли? — прекъсна го тя.
— Епа да, да, страшно питателни, фрашкани са с витамини и минерали, шъ знайш, че и с онез ми ти мъненки проти-инчета, па най-убавото им е, дека с по-множко чесън си мязат баш на чесън.
— А на какво мязат без чесъна? — натърти Тифани.
— На охлюви — обади се келдата, съжалила сервитьора. — И си ги бива, требва да знайш. Момците ги пускат нощем да пасат диво зеле и кучешка салата. Бая са вкусни и ми се чини, що требва да си доволна, дека нема никакво крадене у целата работа.
Е, Тифани нямаше как да не признае, че това е наистина хубаво. Фигълите крадяха редовно, с радост и хъс, по-скоро заради спорта, отколкото от нужда. От друга страна, при дадени обстоятелства за дадени хора на дадено място и в даден момент те можеха да бъдат много щедри и това за жалост се случваше именно сега.
— И така да е, ама фигъли да се занимават със скотовъдство? — изръси на глас.
— О, нема таквоз нещо — възкликна фигълът-говорител, а дружките зад гърба му илюстрираха обидено отвращение, като викаха „пфу“ и пъхаха пръсти в гърлата си. — Оно не е скотовъдство, а скотоводство, дека си е баш за водачи с волна душа, що им е драго да усетат ветъро под препаските си. Ама правичката да ти кажем, родеото е мъненко смущаващо.
— Хайде, пробвай — подкани я келдата. — Туй че ги насърчи.
Всъщност новата фигълска кухня се оказа доста вкусна. Може би са прави хората, като казват, че всичко си върви с чесън, помисли си Тифани. Освен яйчен крем, де.
— Не им се гневи на мойте момчета — обади се Джийни, когато и двете привършиха порциите си. — Времената се менят и ми се чини, що они се боят от туй. За тебе също. А ти как си?
— О, ами както обикновено — поусмихна се Тифани. — Уморена, объркана и разстроена. Такива неща.
— Премного се бъхтиш, момичето ми. Яденето май ти не достига, па сънят — със сигурност. Га за последно спа у истинска постеля, а? Знаеш, що требва да спиш. Ни мож си събра акъла, га не си отпочинала. А я се боя, що скоро че требва да сбереш сите си силици. Сакаш ли да ти дам от успокойките?
Тифани отново се прозя.
— Благодаря ти, Джийни, но не мисля, че ще ми трябват, ако нямаш нищо против. — В ъгъла имаше купчина мърляви кожи, които може би неотдавна бяха принадлежали на някоя овца, решила да каже сбогом на жестокия свят и да извърши самоубийство. Изглеждаха много примамливи. — Трябва да ида да видя момичето. — Краката на Тифани изглежда не искаха тя да помръдне. — Е, предполагам, че във фигълска могила е на сигурно, като у дома си.
— О, не — благо възрази Джийни, докато очите на Тифани се затваряха. — Много, много по-сигурно от дома си.
Когато Тифани направо захърка, Джийни бавно се върна в могилата. Момичето спеше сгушено край огнището, а Сите О’Бери беше поставил около нея кордон от някои от по-старите и улегнали фигъли. Налагаше се, защото вечерният бой беше в разгара си. За Нак Мак Фигъл боят беше като дишането и, общо взето, със същата честота. То си беше, тъй да се каже, начин на живот. Освен това, когато си само педя на ръст, целият свят ти е крив, та затова е добре отрано да се научиш да се биеш.
Джийни приседна до съпруга си и известно време наблюдава въргала. Подрастващите фигъли рикошираха в стените, в чичовците си и един в друг. Накрая се обади: