При все това, понеже този панаир едва ли би могъл да се казва „мястото, където отиваш с надежда да получиш целувка и ако имаш късмет, обещание за още една“, събитието се наричаше „съборката“.
Съборката се правеше в края на лятото и траеше три дни. За повечето хора в Кредище това беше техният празник. Днес беше третият ден и се приемаше, че ако не си получил целувка досега, по-добре да си идеш вкъщи. Тифани не беше получила целувка, но тя все пак беше вещица. Кой знае в какво можеха да се превърнат тия пущини?
Ако времето бе меко, хората нерядко оставаха да нощуват под открито небе, че и под храсталаците. По тази причина склонните към нощни разходки не беше зле да гледат къде вървят, та да не се препънат в нечии крака. Откровено казано, не липсваше онова, което Леля Ог — вещица, сменила трима съпрузи — наричаше „забавленийце“. Жалко, че Леля живееше горе в планините, защото съборката щеше да ѝ се понрави, а на Тифани щеше да ѝ се понрави да зърне физиономията ѝ при вида на Великана3.
Той — определено беше „той“, в това изобщо нямаше съмнение — беше изваян сред торфа преди хиляди години. Бял силует на зелен фон от времената, когато хората е трябвало да мислят за оцеляване и потомство в свят, изпълнен с опасности.
А, да, при това е бил изваян или поне така изглеждаше, преди да са били измислени панталоните. Всъщност е малко да се каже, че нямаше панталони. Липсата им изпълваше света. Човек просто не можеше да мине по тесния път, който се виеше в подножието на хълмовете, без да забележи, че има огромна, така де, липса на нещо (например панталони) и наместо това съответно наличие на друго нещо. Това определено беше мъжка и категорично не женска фигура без панталони.
Всеки, който идваше за съборката, трябваше да си носи кирка или просто нож и да поеме по стръмния скат, отстранявайки избуялите през годината плевели, докато кредата отдолу се оголи в пълния си блясък и Великанът изпъкне величествено, излагайки на показ всичко от себе си. Не че и преди не го правеше.
Доста кискане падаше, докато момичетата работеха по него.
А причината за кискането и свързаните с него обстоятелства неизбежно навеждаха Тифани на мисълта за Леля Ог, която обикновено изпълваше фона зад Баба Вихронрав с широка усмивка на лицето. Леля по принцип минаваше за добродушна дъртофелница, но това изобщо не изчерпваше всичко. Без да бъде официална наставница на Тифани, тя някак неусетно я беше научила на много неща. Като се сети за това, Тифани се усмихна на себе си. Леля знаеше всякакви стари тайни чародейства — древна магия, магия, на която не са ѝ потребни вещици, магия, която е втъкана в хората и в земята. Отнасяше се до неща като смъртта, женитбата и оброците. До обещания, които се дават, дори да няма кой да ги чуе. И до всички онези неща, които карат хората да чукат на дърво и никога, ама никога да не пресичат пътя след черна котка.
Не беше необходимо да си вещица, за да разбираш това. В онези особени моменти околният свят ставаше… ами по-истински и по-плавен. Леля Ог го наричаше „проникновен“ — необичайно сериозна дума от жена, на която подхождаше по-скоро да каже: „Едно бренди, голямо благодарско и като тъй и тъй си почнал, сипи двойно.“ Тя беше разказвала на Тифани за миналите времена, когато вещиците изглежда са имали повечко забавления. Като например онези неща, които са вършели при смяната на сезоните — вече отмрели обичаи, освен в народната памет, която по думите на Леля Ог е дълбока, тъмна, жива и никога не отслабва. Дребни ритуали.
На Тифани особено ѝ допадаше онзи с огъня. Тя обичаше огъня. Той беше любимата ѝ стихия. Беше толкова могъщ и толкова страховит за силите на мрака, че хората даже се женеха, прескачайки огън ръка за ръка4. Според Леля Ог в случая несъмнено помагало едно заклинанийце. Тя дори за миг не се поколеба да го каже на Тифани и то веднага се лепна в съзнанието ѝ. Доста от казаното от Леля Ог имаше тази прилепчивост.
Това обаче касаеше отминали времена. Сега всички бяха станали по-порядъчни. С изключение на Леля Ог и великана.
Из Кредище имаше и други изваяни в земята фигури. Една от тях беше Белият кон. Тифани вярваше, че той веднъж се изтръгна от земята да ѝ се притече на помощ. Сега се чудеше какво ли щеше да стане, ако Великанът направи същото. Доста трудно се откриват гащи с размер към два километра, и то по спешност. А ситуацията без съмнение нямаше да търпи отлагане.
Тифани се беше кискала на Великана един-единствен път, и то много отдавна. В света всъщност имаше само четири вида хора: мъже, жени, магьосници и вещици. Магьосниците обикновено обитаваха университетите долу в големите градове и нямаха право да се женят, макар че съответната причина тотално убягваше на Тифани. Както и да е, рядко се срещаха по тия краища.
3
След време Тифани осъзна, че едва ли има вещица, която да не е видяла Великана, особено ако лети от планините към големия град. Нямаше как да не го забележат. Той един вид изпъкваше. Що се отнася до Леля Ог обаче, тя сигурно се обръщаше да го изгледа пак. — Б.пр.
4
Очевидно, разсъждаваше Тифани, щом някоя двойка ще прескача огъня, все някой трябва да се погрижи за защитно облекло. И кофа с вода, просто за всеки случай. Вещиците може да са всякакви, но преди всичко са практични. — Б.пр.