— Вижте, не мога да… — започна Тифани, но баронът тропна с бастун по пода.
— Млъкни и слушай, госпожице Тифани Сболки, ако обичаш. Когато си се справила с кралицата на елфите, не си била вещица и поради това обичаят да не се заплаща на вещиците не важи — рязко каза той, а очите му искряха като сапфири. — Що се отнася до личните ти грижи за мен, вярвам, че те възнаграждават с храна и чисти употребявани дрехи, обувки и дърва за огрев. Надявам се, че икономката ми е била щедра? Казах ѝ да не се скъпи.
— Какво? О, да, сър. — Това си беше самата истина. Вещиците живееха в свят на износени дрехи, стари чаршафи (подходящи за бинтове), недоизносени обувки и, разбира се, вземане-даване, приемо-предаване, продуктооборот и вещообмен. В такъв свят останките от действащ замък бяха като ключ от монетарницата. Колкото до кесия пари… тя прехвърли кожената торбичка от шепа в шепа. Беше доста тежка.
— Какво правиш с всичките онези неща, госпожице Тифани Сболки?
— Моля? — разсеяно отвърна тя, все така втренчена в кесията. — О, ъ-ъ, разменям ги, давам ги на хората, които имат нужда от тях… такива неща.
— Госпожице Тифани Сболки, изведнъж стана безучастна. Сигурно си мислиш, че петнадесет долара не са кой знае каква отплата за живота на баронския син, а?
— Не!
— Да приема ли в такъв случай, че отговорът ти е положителен?
— Ще приемете, че отговорът ми е отрицателен, сър! Аз съм вашата вещица! — Тя го изгледа гневно, задъхана. — И се опитвам да удържа доста голямо кълбо от болка, сър.
— А, истинска внучка на Баба Сболки. Смирено моля за прошка, както често трябваше да моля за нейната. И все пак, госпожице Тифани Сболки, за мен ще бъде удоволствие и чест да приемеш тази кесия и да вложиш съдържанието ѝ, както сметнеш за добре, в моя памет. Сигурен съм, че това са повече пари, отколкото си виждала през живота си.
— Аз и без това почти не виждам пари — възрази тя, изумена.
Баронът тропна отново с бастуна си по пода, сякаш я поздравяваше.
— Да, но силно се съмнявам, че някога изобщо си зървала такива пари — весело каза той. — Видиш ли, макар че в кесията има петнадесет долара, те не са тези, с които си свикнала или щеше да си свикнала, ако изобщо боравеше с тях. Това са стари долари, отпреди да почнат да кепазят парите. Сегашните долари, мене ако питаш, са си чиста проба месинг. В тях има толкова злато, колкото в морската вода. Тези обаче са голата истина, да ме извиниш за двусмислицата.
Тифани го извини за двусмислицата, понеже не я разбра. Той се усмихна на объркването ѝ.
— Накратко, госпожице Тифани Сболки, ако занесеш тези монети на порядъчен търговец, би трябвало да ти даде за тях, ами… по груба преценка нещо от порядъка на пет хиляди анкх-морпоркски долара. Не знам това на колко стари обувки се равнява, но би могло да стигне за една с размерите на този замък.
Тифани помисли: „Не мога да приема“. На всичкото отгоре кесията беше станала твърде тежка. Но отвърна:
— Това е твърде много за вещица.
— Но не твърде много за син — възрази баронът. — Не твърде много за наследник, не твърде много за продължението на рода. Не твърде много за очистването на света от лъжа.
— Но това не може да ми купи втори чифт ръце — посочи Тифани, — нито да промени дори един миг от миналото.
— И все пак настоявам да го вземеш — не отстъпи баронът, — ако не заради себе си, заради мен. Ще ми падне голям товар от душата, а на нея, повярвай ми, няма да ѝ е излишно да поолекне малко точно в този момент, не си ли съгласна? Скоро ще умра, нали?
— Да, сър. Много скоро, струва ми се.
Тифани вече започваше да познава донякъде барона и не се учуди, когато той се разсмя.
— Знаеш ли — поде той, — повечето хора щяха да кажат: „О, не, стари друже, много години още те чакат, за нула време ще се оправиш и ще се измъкнеш оттук, бол живот има в теб!“
— Да, сър. Аз съм вещица, сър.
— Което в този смисъл означава…?
— Старая се да не лъжа, сър.
Старецът се пооблегна на стола и внезапно помръкна.
— Когато му дойде времето… — започна той, но се поколеба.
— Ще стоя до вас, сър, ако искате — изпревари го Тифани.
На барона изглежда му поолекна.
— Виждала ли си Смърт?
Тя очакваше това и беше подготвена.
— Обикновено се усеща само присъствието му, сър, но аз съм го виждала два пъти на живо, ако изобщо може така да се каже. Той е скелет и държи коса, точно както го описват в книгите. Всъщност май е точно защото така го описват в книгите. Беше вежлив, но твърд, сър.