Сестрата вдигна ръка.
— Ще те ударя!
— Не — твърдо отсече Тифани, — няма.
Ръката ѝ не помръдна.
— Никога не са ме оскърбявали така в живота ми! — изпищя вбесената сестра.
— Наистина ли? — изви вежди Тифани — Искрено съм учудена. — Тя се обърна на пети, оставяйки сестрата вкаменена зад гърба си, и закрачи към един млад страж, току-що влязъл в залата. — Мяркала съм те наоколо. Май не те познавам. Как се казваш, моля?
Новакът направи опит да отдаде чест.
— Престън, госпожице.
— Престън, отнесоха ли барона в криптата?
— Да, госпожице, и аз свалих долу няколко фенера и малко парцали, и кофа топла вода, госпожице. — Той се ухили, като видя изражението ѝ. — Баба ми помагаше за погребенията, като бях малък, госпожице. Мога да помогна, ако искате.
— Баба ти даваше ли ти да помагаш?
— Не, госпожице — призна младежът. — Тя викаше, че мъжете не бивало да вършат такива работи, освен ако нямали докимент за доктрина.
Тифани за миг се озадачи.
— Доктрина?
— Ми нали знаете, госпожице. Доктрина — хапове, отвари, рязане на крака и други подобни.
Просветна ѝ.
— О, имаш предвид докторлък. Не мисля, че се налага. В случая няма как да помогнем на клетия човек. Ще се справя сама, но благодаря, че предложи все пак. Това е женска работа.
А защо точно е женска работа, изобщо не знам, каза тя на себе си, като стигна до криптата и запретна ръкави. Младият страж дори се беше сетил да свали долу съдинка с пръст и съдинка със сол11. Браво на баба ти, помисли си тя. Най-сетне някой беше научил едно момче на нещо полезно!
Докато подготвяше старият мъж „за пред хората“, както казваше Баба Вихронрав, Тифани плака. Всеки път плачеше. Плачът е нужен. Но не бива да плачеш там, където някой може да те види, особено ако си вещица. Хората не очакват това от теб. Става им неловко. Тя се отдръпна. Е, трябваше да признае, че старото момче изглежда доста по-добре от вчера. Като финален щрих тя извади от джоба си две монети и внимателно ги сложи върху клепачите му.
Такива бяха старите обичаи, но сега имаше и един нов, известен само на нея. Тя опря ръка в мраморната плоча, хванала в другата ведро вода. Остана така неподвижна, докато водата започна да ври и по плочата плъзна скреж. Изнесе ведрото навън и изхвърли съдържанието му в канала.
Когато приключи, замъкът кипеше от дейност и тя остави хората да си вършат работата. Като излезе от замъка, малко се поколеба и спря да помисли. Нерядко хората не спираха да помислят. Мислеха в крачка. А понякога беше добра идея просто да спреш да се движиш, в случай че си поел по грешния път.
Роланд беше единственият син на барона и доколкото бе известно на Тифани, единственият му роднина или поне единственият роднина, който имаше право да припарва до замъка. След няколко ужасни и скъпи съдебни битки Роланд бе успял да пропъди чудовищните си лели, които, честно казано, дори старият барон смяташе за най-гадната двойка стари невестулки, дето човек би могъл да открие в панталоните на живота си. Но имаше още някой, който трябваше да бъде уведомен и който по никакъв въобразим начин не би могъл да е рода с барона, ала въпреки това беше някой, който трябва да знае нещо толкова важно възможно най-скоро. Тифани се отправи към могилата на фигълите да се види с келдата.
Когато пристигна, Ембър седеше на слънце пред могилата и шиеше нещо.
— Здравейте, госпожице — усмихнато я посрещна тя. — Ей сега ще ида да кажа на госпожа Келда, че сте тук. — И тя се шмугна в дупката с лекотата на змийче, точно както Тифани навремето.
Тифани се зачуди защо ли Ембър е тук. Беше я оставила в чифлика на Сболки, за да е на сигурно. Защо момичето беше дошло през цяло Кредище чак до могилата? Как изобщо беше запомнило къде се намира?
— Много е интересно това дете — обади се глас и Жабокът12 подаде глава изпод едно листо. — Трябва да отбележа, че имаш съвсем ошашавен вид.
— Старият барон е мъртъв — промълви Тифани.
— Е, очакваше се. Да живее баронът — отвърна жабокът.
— Няма как да стане — възрази Тифани. — Умрял е.
— Не, бе — изкряка жабокът. — Така е прието да се казва. Когато например умре крал, трябва незабавно да се оповести, че има друг крал. Това е важно. Чудя се какъв ли ще бъде новият. Сите О’Бери разправя, че бил пиклив лигльо, дето не бил достоен даже обущата да ти оближе. И че ти се бил подиграл много зле.
11
Пръстта и солта бяха древен обичай за прокуждане на призраци. Тифани досега не беше виждала призрак, значи може би вършеха работа. Е, със сигурност вършеха работа, що се отнася до живите хора, които се чувстваха по-спокойни, като знаеха, че има пръст и сол да ги пазят. Разбереш ли това, разбираш доста за магията. — Б.пр.
12
Жабокът нямаше друго име, освен Жабок, и преди няколко години се беше присъединил към Фигълския клан, откривайки, че животът в могилата е къде-къде по за предпочитане от досегашния му живот като адвокат или по-конкретно като адвокат, който се е правил на много умен пред фея-кръстница. Келдата неведнъж му беше предлагала да му върне предишния вид, но той винаги отказваше. Беше признат сред фигълите като мозъка на бандата, понеже знаеше думи, които бяха по-дълги от самия него. — Б.пр.