Каквото и да беше станало, Тифани нямаше да остави такива приказки да се разминат без жлъч:
— Нямам нужда някой да ми облизва каквото и да било, много благодаря. Пък и — додаде тя — той нали не е техен барон? Фигълите се гордеят, че нямат господар.
— Права си в своята теза — помпозно отбеляза жабокът, — но не бива да забравяш, че те се гордеят и с най-малкия повод да получат възможно най-много пиячка, което ги прави субекти с неустойчив характер. От своя страна баронът съвсем категорично беше убеден, че той е de facto собственик на всички земи в околността. Твърдение, което може да се представи в съда. Макар и с прискърбие, трябва да кажа, че аз вече не мога да сторя същото. А що се отнася до момичето, то наистина е някак странно. Не си ли забелязала?
„Не съм ли забелязала? — подразни се Тифани. — Какво трябваше да забележа? Ембър е просто хлапе13, виждала съм я и друг път — не твърде мълчалива, за да е тревожно, не твърде шумна, за да е досадно. И това е.“
Но тогава се размисли: „Пиленцата. Това беше странно.“
— Та тя говори фигълски! — додаде жабокът. — И нямам предвид само онези кривунщини, те са си просто диалект. Имам предвид същинския старовремски говор на келдата, езика, който са говорили там, откъдето са дошли, където и да е това, преди да дойдат тук. Съжалявам, с малко подготовка съм сигурен, че ще формулирам по-гладко изречение. — Той направи пауза. — Аз самият не разбирам и бъкел фигълски, но момичето явно го усвои ей така. И още нещо, заклевам се, че се опитваше да ми говори на жабешки. Аз по принцип нямам понятие от него, но изглежда съм придобил някакви знания… при трансформацията, тъй да се каже.
— Да не искаш да кажеш, че разбира необичайни думи? — предположи Тифани.
— Не съвсем — поклати глава жабокът. — Мисля, че разбира значението.
— Сигурен ли си? — учуди се Тифани. — Винаги съм си мислила, че е малко простичка.
— Простичка ли? — възкликна жабокът, който изглежда се забавляваше. — Е, като адвокат мога да те уверя, че нещо, което изглежда много простичко, всъщност може да се окаже невероятно сложно, особено ако ми плащат на час. Слънцето е простичко нещо. Мечът е простичко нещо. Бурята е простичко нещо. Зад всяко простичко нещо има огромна опашка от сложнотии.
Ембър подаде глава от дупката.
— Госпожа Келда каза, че ще ви види във варницата — възбудено съобщи тя.
Докато се спускаше внимателно през камуфлажа на варницата, отдолу се разнесоха приглушени приветствия.
Тифани харесваше дупката. Там изглеждаше невъзможно човек да е наистина нещастен, с влажните бели стени, гальовни като люлка, и светлината на ясния ден, проникваща през плетеницата от зеленина отгоре. Когато беше доста по-малка, тя понякога виждаше как древните риби се гмуркат във варницата и изскачат на повърхността ѝ — древните риби от времето, когато Кредище е било земя под вълните. Водата отдавна я нямаше, но душите на призрачните риби не бяха забелязали. Те бяха бронирани като рицари и древни като кредата. От години обаче вече не ги виждаше. Може би зрението се променя с възрастта, помисли си тя.
Разнасяше се остра миризма на чесън. Голяма част от дъното на дупката беше покрита с охлюви. Фигълите вървяха предпазливо между тях и драскаха чертички по черупките им. Ембър седеше до келдата, обгърнала с ръце коленете си. Погледнато отгоре, всичко това много приличаше на състезанията с овчарски кучета, но с по-малко джавкане и доста повече слуз.
Келдата забеляза Тифани, вдигна миниатюрен пръст до устните си и кратко кимна към Ембър, която беше изцяло погълната от процедурата. Джийни потупа мястото от другата си страна и обясни:
— Гледаме момците как дамгосват добитъко, да знайш. — В гласа ѝ се прокрадна малко странна нотка. Това беше тонът, с който възрастните обикновено казват на някое хлапе: „Ама много се забавляваме, нали?“ в случай че хлапето още не е стигнало до това заключение. Ембър обаче наистина имаше щастлив вид. Тифани осъзна, че присъствието на фигълите явно носи радост на момичето.
Тифани реши, че келдата нарочно иска да поддържа лек разговор, затова простичко попита:
— Защо ги маркирате? Кой може да се опита да ги открадне?
— Епа други фигъли, то се знай. На моя Сите му се чини, дека че се надпреварват да ни крадат охлювите, дорде са без надзор.
13
Тоест от гледна точка на Тифани, което означаваше няколко години по-малка от Тифани. — Б.пр.