Тифани се изуми.
— Защо да бъдат без надзор?
— Епа оти моите момци през туй време че крадат технио добитък. Оно си е стар фигълски адет, сиреч с много тепане, крадене и, то се знай, най-любимото нещо — пиене. — Келдата смигна на Тифани. — Епа тъй ем на момците им е харно, ем се не дърлят толкоз между тех си, ем не ни се мотат из краците.
Тя пак намигна на Тифани и потупа Ембър по крака, обръщайки се към нея на език, който звучеше като някакво много древно фигълско наречие. Ембър отговори на същия език. Келдата погледна многозначително Тифани и кимна към другия край на варницата.
— Какво ѝ каза току-що? — Тифани погледна през рамо момичето, което продължи да зяпа фигълите с все същия усмихнат захлас.
— Рекох ѝ, дека ние с тебе че си похортуваме кат възрастни — обясни келдата, — а она рече, дека момците били бая забавни. Ни знам как, ама она го разумева първословото. Я си го хортувам сал с щерка ми и с гонагъло14, ама снощи га си хортувахме с него у могилата, она се намеси! Заучила го е сал от слушане! Ама то тъй не става! Рядък дар има она, нема лабаво. Сигур го разумева смисъло направо у чутурата си, а туй е магия, чуеш ли, туй си е истинско чудо, дума да нема.
— Как става така?
— Кой знай? — сви рамене келдата. — Туй си е дар. Па ти, щеш ли ми чуеш съвето, че я пратиш да са учи.
— Не е ли твърде пораснала, че да почва тепърва? — усъмни се Тифани.
— Вкарай я у занаято ил па у некакъв път за дарбата. Вервай ми, дете, ич не сакам да се подвеждаш, що било харно да се пребие девойче комай до смърт, ама знае ли некой как ни се открива пътьо? Ей го на, тъй она се озова тука, при мен. Има дара да разумева. Щеше ли да го открие инак? Ти убаво знайш, що смисъло на живота е да си найдеш дарбата. Да си найдеш дарбата си е щастие. Нивга да не я откриеш си е мъка. Ти рече, дека малката била донекъде простичка. Епа земи да ѝ найдеш даскал, дека че го изкара сложното у нея. Девойчето зе да чатка мъчен език сал със слушане. Тоя клет свет има нужда от некой, дека го може туй.
В това имаше смисъл. Във всичко казано от келдата имаше смисъл.
Джийни помълча, след което добави:
— Много жалко, що баронът е умрел.
— Извинявай — сепна се Тифани, — щях да ти предам.
Келдата ѝ се усмихна.
— Верно ли ти щукна, дека на келда че требва некой да ѝ предава таквизи вести, момичето ми? Он беше читав мъж и ти стори, що беше нужно.
— Трябва да отида да намеря новия барон — призна Тифани — и ще имам нужда от помощта на момчетата, за да го издиря. В града има хиляди хора, а момчетата много ги бива в издирването15. — Тя погледна към небето. Досега не беше летяла чак до големия град и не ѝ се нравеше особено да го стори на тъмно. — Ще тръгна на развиделяване. Но преди всичко, Джийни, мисля, че е най-добре да заведа Ембър обратно у дома. Ще се радваш, нали, Ембър? — безнадеждно запита тя.
След три четвърти час Тифани летеше обратно към селцето, а писъците още кънтяха в главата ѝ. Ембър не пожела да си тръгне. И го демонстрира съвсем ясно, като запъна ръце и крака в дупката, пищейки с цяло гърло при всеки ласкав опит на Тифани да я измъкне оттам. Когато Тифани се отказа, момичето се върна и седна до келдата. И толкоз.
Мъчиш се да правиш планове за хората, а те си правят други планове.
И все пак Ембър си имаше родители. Доста ужасни родители, право казано. Че и меко казано. Но поне трябваше да знаят, че тя е добре. В края на краищата, какво лошо можеше да ѝ се случи под грижите на келдата?
Когато госпожа Низки видя, че на прага е Тифани, тя трясна вратата под носа ѝ, а почти моментално след това я отвори в порой от сълзи. Отвътре се носеше воня не само на вкисната бира и прегоряло ядене, а на безнадеждност и безпътица. Една котка, по-крастава, от каквато Тифани не беше виждала в живота си, почти със сигурност допринасяше частично за проблема.
Госпожа Низки, съвсем обезумяла от страх, се беше свлякла на колене на пода и се молеше нечленоразделно. Тифани ѝ направи чаша чай, а това не беше дело за гнусливи, защото цялата налична посуда беше накамарена в каменния умивалник. Той от своя страна беше пълен със слузеста вода, която от време на време бълваше мехури. Тифани вложи няколко минути в яростно търкане, за да се сдобие с чаша, от която да посмее да пие, но тогава се оказа, че нещо дрънка в чайника.
Госпожа Низки седна на единствения стол, останал с четири крака, и заплещи как нейният съпруг бил наистина добър мъж, стига вечерята да му е готова навреме и Ембър да не е била непослушна. Тифани беше свикнала да слуша подобен вид отчаяни изявления, докато обикаляше „из къщята“ горе в планините. Те възникваха от страх — страх от онова, което щеше да се случи на говорещия, когато посетителите си тръгнат. Баба Вихронрав си имаше начин да се справя с това, като внушаване страх от Баба Вихронрав у абсолютно всеки, но вещицата имаше дългогодишна практика, така де, да е наистина Баба Вихронрав.
15
Тя запази за себе си всякакви разсъждения относно факта, че онова, което най-много ги бива да издирват, представлява чужда собственост. Въпреки всичко си е истина, че фигълите са способни да преследват като хрътки, както и да пият като риби. — Б.пр.