Внимателният неагресивен разпит изкопчи сведението, че господин Низки спи на горния етаж, при което Тифани просто каза на госпожа Низки, че за лечението на Ембър се грижи една много мила дама. Госпожата отново се разрева. Цялата окаяност в тази къща започваше да действа и на нервите на Тифани и тя се опита да не съди с жестокост. Но толкова ли е трудно да лиснеш кофа студена вода върху каменен под и да я избуташ през прага с метла? Толкова ли е трудно да направиш малко сапун? С пепел и животинска мас си става съвсем поносим. И както майка ѝ подхвърляше понякога, „никой не е твърде беден да измие джама“, макар че баща ѝ, само за да я подразни, от време на време го сменяше с „никой не е твърде беден да измие дама“. Но откъде да почне човек в това семейство? А и каквото и да имаше вътре в чайника, все още трополеше, най-вероятно в опит да се измъкне от него.
Повечето жени на село отрастват корави. Трябва да си корав, за да отглеждаш семейство с надницата на селски работник. Имаше една местна поговорка, нещо като рецепта за справяне с проблемен съпруг: „Език за вечеря, плевня за охлаждане и прът за загрявка“. Това означаваше, че мъжът може да остане с прехапан език, вместо да получи вечеря, може да бъде изхвърлен да спи отвън в плевнята, а ако вдигне ръка на жена си, може да си отнесе хубав тупаник с дългите бакърени пръти, с които на село разбъркваха прането в коритото. Повечето обикновено осъзнаваха грешките си, преди да започне злокобното думкане.
— Не би ли искала да си отдъхнеш някъде без господин Низки? — предложи Тифани.
Жената, бледа като плужек и кльощава като метла, се оцъкли ужасена.
— О, не! — разтрепери се тя. — Той няма да знае какво да прави без мен!
И тогава… всичко тръгна накриво, или по-скоро доста по-накриво, отколкото вече беше тръгнало. А идеята беше съвсем невинна, понеже жената изглеждаше наистина съсипана.
— Е, поне мога да почистя кухнята вместо теб — ободрително предложи Тифани. Щеше да е чудесно, ако просто беше грабнала една метла и се беше захванала за работа, но не, тя взе, че огледа сивия, покрит в паяжини таван и с целия си акъл заяви:
— Добре, знам, че сте тук, винаги ми ходите по петите, така че направете нещо полезно и изчистете тази кухня от край до край! — За няколко секунди нищо не се случи, а после, понеже го очакваше, чу приглушен разговор откъм тавана.
— Не чухте ли, бре? Она ни знае, дека сме туканка! Отде се сеща секи път?
Малко по-различен фигълски глас отвърна:
— Епа оти секи път одим подире ѝ, бре, глупендеро!
— О, епа знам, зер, ама не ѝ ли се зарекохме вовеки да не одим подире ѝ, а?
— Тъй на, тежка клетва ѝ дадохме.
— Епа баш затуй сакам да речем, що ми е мъненко обидно, дека грамаданската вещеричка ич не зачита такваз тежка клетва. То си е донейде оскърбително.
— Ама ний си я престъпихме тежката клетва, баш по фигълски.
Трети глас ги прекъсна:
— Бърже, бре, смарангесници, не го ли видите потрепването на краченца!
Мърлявата кухничка бе пометена от вихрушка16. Пенлива вода заля нозете на Тифани, които наистина потропваха. Трябва да се отбележи, че никой не можеше да създаде бъркотия по-бързо от банда фигъли, но колкото и да е странно, те можеха и да оправят такава, дори без помощта на сини птички и разни други горски създания.
Мивката се изпразни мигновено от гнусната слуз и се изпълни със сапунена пяна. Дървени паници и тенекиени канчета засвистяха из въздуха, а в огнището затрепкаха пламъчета. Щайгата за дърва се напълни с отривисто туп-туп-туп. После нещата се ускориха, някаква вилица се заби в стената до ухото на Тифани, надигна се пелена от пара като гъста мъгла, от която долитаха странни звуци, слънцето нахлу през внезапно блесналия прозорец, изпълвайки помещението с разноцветни дъги, една метла профуча, изтласквайки последните остатъци вода пред себе си, чайникът завря, на масата изникна ваза с цветя (някои, честно казано, пъхнати наопаки) и стаята изведнъж грейна свежа и чиста, без следа от смрадта на гнили картофи.
Тифани вдигна очи към тавана. Котката се крепеше за него с всичките си четири лапи. Отправи към нея унищожителен поглед. Дори вещица може да мигне пред котка, която е стигнала чак дотам и все още е чак там.
16
Тифани беше спечелила признанието на другите вещици с умението си да накара фигълите да вършат работа. За жалост фигълите и иначе не бягаха от работа, стига да е шумна, буйна и лудешка. И по възможност да включва писъци. — Б.пр.