Тифани почти не смееше да гледа. Състезателите не толкова тичаха, колкото се плъзгаха и въргаляха зад питите си. Не можеше обаче да не чуе вълната от викове, която се надигна, когато черното сирене не само излезе начело, а и от време на време се обръщаше и връщаше нагоре по склона, за да се блъсне в някои от обикновените невинни пити. Даже долови и лекото му ръмжене, когато се изстреля почти до билото на хълма.
Състезателите крещяха, опитваха се да го хванат и да го смажат с тояги, но пиратското сирене профуча напред, достигна финала току пред ужасното меле от хора и пити, което се изсипа на купчина там, а после се отърколи обратно до билото и седна там с престорена свенливост, все още леко потрепващо.
В подножието на хълма се разгаряха битки между състезателите, които все още имаха сили да праснат някого, и тъй като цялото внимание сега се насочи натам, Тифани използва възможността да грабне Хорас и да го пъхне в чантата си. В края на краищата той си беше нейно творение. Така де, тя го беше създала, макар че нещо явно се беше омешало в закваската, понеже Хорас беше единственото сирене, което яде мишки и ако не бъде озаптено — други сирена. Нищо чудно, че се сдуши толкова бързо с Нак Мак Фигъл8, които го направиха почетен член на клана. Падаха си по тоя тип сирене.
Предпазливо, надявайки се никой да не забележи, Тифани вдигна чантата до устата си и процеди:
— Що за държание е това? Не те ли е срам?!
Чантата лекичко затрепка, но Тифани се сети, че в речника на Хорас липсва думата „срам“, както впрочем и всички останали. Тя спусна чантата и като се отдръпна на известно разстояние от тълпата, изрече:
— Знам, че си тук, Сите О’Бери.
И ето го и него, седнал на рамото ѝ. Усещаше миризмата му. Независимо от факта, че по принцип нямаха нищо общо с къпането, освен ако не ги окъпеше някой дъжд, Нак Мак Фигъл неизменно миришеха на нещо подобно на леко вкиснати картофи.
— Келдата сакаше да видим как я караш — заяви Фигълският водач. — Тия неколко седмици ич не си одила до могилата да я видиш — продължи той — и ми се чини, що я е страх да не си навлечеш некоя беда, като бачкаш толкоз много и прочее.
Тифани изпъшка, но само вътрешно. На глас отвърна.
— Много мило от нейна страна. Но работата край няма. Келдата със сигурност е наясно с това. Каквото и да върша, все има още за вършене, все има нужда от нещо. Но няма за какво да се тревожи. Справям се. И моля друг път да не пускате Хорас на обществени събития — знаеш, че се възбужда.
— Е да, ама на оня флаг ей там пише, че туй било за тукашните и технио бит. Епа кой тука се бие повече от нази? И тукашните, че и вънкашните че ступаме! Ама я бездруго саках да додем да го почетем големото левентче без гащури. Оно си е баш грамаданско левентченце, нема лабаво. — Сите пое дъх, след което додаде смирено: — Да ѝ река, начи, дека си читава, а? — Изглеждаше обезпокоен, като че ли искаше да каже още нещо, но знаеше, че няма да ѝ се понрави.
— Сите О’Бери, ще ти бъда много благодарна, ако направиш тъкмо това — кимна Тифани, — защото, ако не греша, имам доста хора за превързване.
Сите О’Бери внезапно доби вид на човек, натоварен с ужасно неблагодарна задача, и трескаво изплю посланието, което жена му бе поръчала да предаде:
— Келдата рече, дека у морето имало бол рибоци, господжа!
Тифани замря за миг, а после, без да гледа Сите, тихо отвърна:
— Признателна съм на келдата за рибарската информация. Сега обаче трябва да тръгвам, ако не възразяваш. Моля те, благодари на келдата.
Тълпата вече се стичаше към подножието на хълма, за да зяпа, разтърве или евентуално да се пробва да окаже аматьорска първа помощ на стенещите състезатели. За случайните свидетели, разбира се, това беше поредното представление. Все пак рядко се вижда доволно голяма купчина от мъже и кашкавалени пити, а и — знае ли човек? — може пък да има някои наистина интригуващи произшествия.
На Тифани, доволна, че има с какво да се заеме, не се наложи да си пробива път през навалицата. Островърхата черна шапка можеше да отвори път през тълпа по-бързо, отколкото светец през плитко море. Тя отстрани щастливите зяпачи, като размаха ръка, чат-пат уцелвайки по-бавно схващащите. Всъщност както се оказа, касапската сметка тази година не беше чак толкова голяма — само една счупена ръка, една строшена китка, един счупен крак и огромен брой натъртвания, драскотини и ожулвания по тези, които най-вече се бяха плъзгали до долу. Тревите невинаги са ласкави. В резултат от това неколцина младежи очевидно бяха доста пострадали, но решително отказаха да разкрият нараняванията си пред девойка, големи благодарности все пак. Тя им заръча да сложат студени компреси на наранените места, където и да бяха те, и ги изпроводи с поглед, като се затътриха с патешка походка към домовете си.
8
Ако все още не знаете кои са Нак Мак Фигъл: 1) благодарете се на безметежния си живот; и 2) имайте готовност да биете отбой, ако чуете някой на ръст до глезена ви да кряска „Кривунци!“. Строго погледнато, Нак Мак Фигъл са приказни създания, но вероятно не е добра идея да им го казвате, ако се стремите към бъдеще, в което не сте преждевременно беззъби. — Б.пр.