Беше една цепнатина, която прорязваше скалата. И в тази цепнатина висеше… въже!… Това беше подозрително. Въжето естествено не си висеше постоянно тук. Можеше да е спуснато само с някаква определена цел. Но каква?
Олд Файерхенд се наведе и прегледа мястото, където въжето докосваше земята. Вятърът беше навял вътре тънък слой пясък и върху този пясък имаше ясни следи от крак. Разглеждайки ги по-внимателно установи, че не може да са отпреди много часове. Значи през нощта някой се бе спуснал тук.
Изтича бързо обратно и разпореди няколко индианци да се отравят веднага към цепнатината и да пазят да не би да се спусне някой отгоре. После извика Детелиновия лист и Артър Уилкинс и побърза да се вмъкне през щерната във вътрешността на рудника.
Когато стигнаха до последното помещение, още преди да са влезли чуха високите, гневни викове на пленниците. А когато идването им бе забелязано, Ролан изкрещя с одрезгавял от възбуда и ярост глас:
— Най-сетне, най-сетне! Спипахте ли го?
— Кого.
— Хиляди дяволи! Значи той наистина се е измъкнал! Вие нищо ли не знаете?
— И кой пък? — запита Уил нетърпеливо.
Той стоеше още при входа и нямаше как да види, че един от пленниците липсва. Но Олд Файерхенд вече бе приближил и забеляза свободните вериги.
— Мерзавци! — извика той. — Бил Нютън е офейкал! Как е възможно?
Уолкър се изхили подигравателно.
— Дай ни ключ, който да става за тези ключалки и ние също ще си тръгнем!
— Ключ ли е имал? Не може да бъде!
— Pshaw! Вярвай в каквото си щеш!
— Колко време има, откак офейка? — попита Олд Файерхенд.
— Много часове! — изграчи старата.
— Нагоре там и после вън по въжето?
— Да.
— И вие го знаехте?
— Да, той ни го каза! — гласеше отговорът. А Уолкър добави с ехидно хилене:
— Да не би да мислиш, че ни е било дълг да ви уведомим най-сервилно за намеренията му? С удоволствие щяхме да го сторим, по дяволите, с най-голямо удоволствие! Ама след като имахте проклетата добрина да ни оковете тук в железа, не можахме за съжаление да направим донесение.
— Негоднико! — сопна му се Сам с гневен тон. — Постарай се да направиш езика си по-вежлив, иначе ще взема ласото си и ще ти почеша гърба, ако не се лъжа!
Колкото и изненадан да бе за момента, Олд Файерхенд веднага си възвърна хладнокръвието. Той се обърна към Ролан.
— След като Нютън е имал ключ, защо не е освободил и вас?
— За отмъщение. Нехранимайкото знаеше, че не мелим брашно с него. Той се измете и на всичкото отгоре с парите ми!
Последното му се изплъзна в яростта.
— Я гледай! И пари ли си имал?
— Не те засяга!
— Даже много! Щом ви е зарязал така недостойно, макар да е можел да ви предложи спасение, то би трябвало все пак да ви радва, ако съумея да го заловя и доведа пак тук.
— Всички дяволи! Това е вярно!
— Във ваша собствена изгода е значи да ми разкажете всичко. После аз ще взема съответните мерки.
Въпреки това Ролан не отговори веднага, а попита след къс размисъл:
— Ти какво мислиш, мастър Уолкър?
— Съветът ми е да кажем всичко — заговори запитаният. — Тези сеньорес тук наистина не го заслужават, но ще ме радва, ако спипат Нютън и го доведат пак тук.
— Това е и моето мнение. Парите и бездруго вече са изгубени, така че нямам никакъв интерес да премълчавам нещата.
Ролан осведоми сега по какъв начин се бе удало на Бил да се измъкне, че и даже да влезе в притежание на една значителна сума.
Олд Файерхенд се качи после по стълбата, за да се убеди, че са му казали истината. Той намери показанията на Ролан потвърдени, събра въжето да го отнесе на сигурно място и се върна долу.
— Имате ли представа накъде възнамеряваше да се отправи Бил Нютън? — попита той пленниците.
— Да — отговори Лефлър. — Беше достатъчно тъп да ни информира за пътя. Със сигурност е тръгнал към Дос Палмас за вентата на Хуана Алварес, майката на Хуанито. Иска да отиде там, за да се снабди с други дрехи.
— Това е добре! — каза ловецът късо. — Нека Дик Стоун остане при хората, докато пратя да го сменят! Отсега нататък двама индианци ще стоят тук на пост, за да сме сигурни с тези сеньорес. Напред!
Всички бързо се отдалечиха, Дик остана като пазач. В двора Олд Файерхенд веднага даде необходимите заповеди. След пет минути вече препускаше с Винету в галоп.
Да открие споменатата вента не му беше трудно, тъй като я знаеше. Съдържателката нали на него дължеше спасението на своите синове. Въпреки това той не очакваше да бъде радушно приет от нея, защото предполагаше, че Бил Нютън вече е разказал на жената как синът й е попаднал в пленничество.