Олд Файерхенд беше изрекъл последното изречение тихо, почти шепнешком. Но тъкмо чрез това упражни той едно дълбоко въздействие върху слушателя, комуто по гърба като че някакъв душ пробяга. Истинският син на саваната не познава висшата повеля на християнството, повелята да обичаш врага си. Той се подчинява на своя друг, самобитен подтик и думата «опрощение» не се среща в неговия речник. Херман фон Адлерхорст се умълча. В него също се пробуди духът на разплатата, когато си помисли за тези, които бяха тласнали него и близките му в несретата. В спомените му изплуваха преживелиците от близкото минало със своята странна взаимовръзка.[20]
След спасяването на неговата сестра Чита-Лиза от ръцете на Ибрахим той бе отплавал с яхтата на вуйчо си, англичанина Дейвид Линдсей, от Тунис за Германия. Оттам бе писал до брат си в Уилкинсфийлд с желанието да дойде при тях, за да бъде отпразнувана срещата на братята и сестрата и сватбата на Чита с художника Паул Норман. Но за изненада писмото бе върнато като недоставено. След зрял размисъл бе решено да се отложи сватбата, докато бъде намерен Мартин, а Линдсей не се поколеба да отведе Херман с яхтата си до Ню Орлиънс. Там се разделиха и Херман отпътува нагоре по Мисисипи и Арканзас до Ван Бурен. За свое безкрайно изумление той научи в Уилкинсфийлд, че имението е преминало в други ръце, а Мартин Адлер заминал да издирва племенника на досегашния си господар. Средата водеше към Санта Фе. Там Херман чу, че хората нищо не знаели за Мартин. Беше стигнал близо до отчаянието, когато един ден бе заговорен на улицата от някакъв мъж. Това беше Олд Файерхенд, комуто забележителната прилика на младия мъж със стария Адлерхорст бе направила впечатление. Той обеща да се заеме с нещата на Херман.
Уведомен от своя племенник, Дейвид Линдсей реши да не чака в Ню Орлиънс, а да заобиколи нос Хорн и се придвижи по западното крайбрежие. Той съобщи на Херман различни пунктове, където обещаваше да оставя известия, и отплава. Олд Файерхенд пък веднага се отправи по своята трудна задача. И понеже в случая Херман, който бе твърде малко запознат с живота в Дивия запад, не би могъл да му бъде от помощ, той го отведе при приятеля си Лата налгут[21] — вожд на апачите чирикахуа. Щастието отреди да завари при него Винету, вождът на мескалеросите. Той тъкмо се намираше на обиколна езда до всички подразделения на апачите, ала заради Олд Файерхенд я прекъсна.
— Винету обича племето, към което принадлежат неговите бели братя Олд Файерхенд и Олд Шетърхенд — каза простичко. — Той ще язди с Огнената ръка.
Докато Херман остана при чирикахуасите, двамата предприеха своите разследвания, чийто изненадващ резултат бе, че откриха изчезналия Уилкинс в лицето на бащата на Палома Накана.
При завръщането си се натъкнаха на следата на Кървавия Джак и бандата му и подслушаха техния кроеж относно мисията.
Така се изясняваше тайната на бележката, удивила толкова много Сам Хокинс и спътниците му. Докато тези последваха волските фургони, за да си възвърнат имуществото, Олд Файерхенд препусна към апачите и потегли с Херман към Тътлиш-то да предупреди застрашените, но и да узнае нещо от Уилкинс за изчезналия Мартин Адлер. Те стигнаха при Синята вода малко по-късно от Детелиновия лист и заселниците. През това време Винету бе сам след Кървавия Джак и не го изпускаше от очи.
В близост до мисията насреща им се зададе младият индианец, спътникът на Елми.
Олд Файерхенд го видя и наруши мълчанието.
— Сега ще се запознаете с един индсман, който въпреки младостта си вече е известен със своята храброст и бързина, донесли му името «Пъргавия елен».
— Той апач ли е?
— Да и то синът на Силната ръка. Придаден е към Палома Накана като закрилник.
Пъргавия елен спря почтително, за да пропусне прославения бял воин и спътника му да минат. Но после се затича бързо по една съседна пътека да ги изпревари и доложи за тяхното пристигане на Уилкинс и дъщеря му.
Приветствието придоби в мисията облика на една много вълнуваща сцена. Детелиновия лист обгради Огнената ръка и задълго го обсеби с бурни въпроси, додето Уилкинс изгуби търпение и предяви своите права като домакин. И той се радваше сърдечно да види великия уестман като свой гост, толкова повече че на него дължеше известието за планираното нападение.
Олд Файерхенд и Херман фон Адлехорст бяха отведени най-напред да закусят в старата трапезария на мисията. Останалите се присъединиха за компания.
20
По-големи подробности за съдбата на Олд Файерхенд вж. Карл Май, «Винету II» (Б. нем. изд.)