— Е, сър, яжте и пийте и не се смущавайте! — каза Уилкинс. — Да се надяваме, няма да ви се стори натрапчиво, ако се осведомя за това, което бих желал да узная възможно по-скоро.
Олд Файерхенд го погледна.
— Трябва да ви разкрия, че не съм дошъл насам само заради вас.
— Не?
— Не, а и заради този мъж, когото виждате до мен. Той търси един изчезнал.
— Тук, на индианска територия?
— Да.
— Аз познавам всички бели в околността. Мога ли да попитам как се казва изчезналият?
— Мартин Адлер. Немец е и е бил на работа като главен надзорник на една плантация в Арканзас… Ама какво ви има, мастър Уилкинс?
— Виждате ме изумен до немай-къде! Един Мартин Адлер беше на работа като главен надзорник при самия мен! Преди време аз живеех в Арканзас.
Уестманът кимна усмихнато.
— В Уилкинсфийлд?
— Как? Вие познавате мястото?
— Та нали бях там.
— Каква среща! Вие издирвате същия човек, когато и аз от дълго напразно опитвам да открия. Той беше мой храненик и аз много го ценях. Така предано ме обичаше, че в крайна сметка се пожертва за мен. Изхождайки от условията, съм принуден да приема, че той е отишъл заради мен на смърт.
— Значи сте на мнение, че вече не е жив?
— За жалост, макар дълго да се надявах на противното.
— Как всъщност се случи всичко това?
— Нищо ли не сте чул?
— Малко. В Уилкинсфийлд имаше две негърки, които са работили и при вас. Мисля, Ми и Ти се наричаха. От тях…
— Egad! Все още ли са там? — прекъсна го Уилкинс.
— Да. Те ми разказаха едно-друго, наистина по начина, както негърките брътвят, та човек трябва всичко сам да съгласува. Ето защо и много нещо остана неясно.
— Нима Лефлър не беше там?
— Към него въобще не се обърнах. Та нали щеше само погрешно да ме информира. Там трябва да се бяха разиграли грозни събития. За да си дойде работата по-добре на следата, реших да говоря със самия вас.
— Търсил сте ме? — попита Уилкинс, не можейки да се опомни от удивление. — Та вие не сте знаел къде се намирам!
— Pshaw! — усмихна се уестманът. — Аз съм Олд Файерхенд. И освен това с мен беше Винету.
— Behold! Винету! Мистър Хокинс вече разказа нещо такова. Но къде сте го оставил?
— Той е след Кървавия Джак и хората му, но в подходящия момент ще се присъедини към нас.
— Позволете още един въпрос. Каква е връзката ви с Мартин Адлер, когото търсите?
— В случая не бива да питате мен, а този сър тук. Известна ли ви е историята на фамилия Адлер?
— Да. Поне дотолкова, колкото самият Мартин бе запознат — нали беше още малък, когато моят покоен брат го доведе от едно пътуване из Ориента. Така знам например и от разследванията, които направихме, че той в действителност принадлежи към аристократичен немски род и се казва Адлерхорст.
— Well! А този млад сър е негов брат. Уилкинс метна удивен поглед към Херман.
— Невъзможно!
— Защо?
— Защото, доколкото зная, всички членове на семейство Адлерхорст са били продадени в робство, с изключение на Мартин, който бил качен на робския кораб, пленен после от англичаните.
— Въпреки това нещата почиват върху достоверност, тъй като този сър, който се нарича Херман фон Адлерхорст, идва направо от Ориента. И не само това, той е отвел със себе си и своята сестра, която освободил от ръцете на някакъв турчин.
— Heavens! Та това е цял кюп с радостни вести!
— Още не сме свършили — засмя се Олд Файерхенд. — Известно ни е още местонахождението на Готфрид, третият Адлерхорст, който ще бъде отведен от Русия веднага щом бъде ознаменувана срещата с Мартин.
— Елми, чуваш ли! — обърна се Уилкинс към дъщеря си, която бе следила хода на разговора мълчаливо, с уголемени очи. — Братята и сестрата на Мартин са свободни! А той нали си бе поставил жизнената задача да ги издири! Ох, как бих му се радвал! Но за съжаление се опасявам, че той никога няма да узнае това.
— А аз не губя надежда — каза Олд Файерхенд енергично — преди да имам в ръцете си смъртния акт на Мартин. А дори и тогава бих го проучил внимателно дали в крайна сметка не е фалшифициран… Но по този въпрос можем да продължим и по-късно да говорим… сега трябва да направим преди всичко приготовленията си за очакваното посещение.
— Вие как виждате нещата?
— Смятам, че Кървавия Джак, доколкото го познавам, ще подходи предпазливо към работата. Едва ли може да се допусне, че възнамерява да овладее постройката с щурм. По-скоро ще прати напред някой от бандата да разузнае обстановката.
— Точно същото предположихме и ние.
— Well при това положение считам за необходимо да изпратите Пъргавия елен на пост. Би било желателно да се узнае за пристигането на предполагаемия пратеник, преди той да се е появил тук. Ала надали трябва да очакваме посещението преди мръкване.