— А вие от Германия!
— Наричате се Нютън. Как стана така?
— Има си своята причина, както някои неща си имат тук в Америка своята причина, която там отвъд океана не би била основателна.
— Е-е, как да ви наричам? Нютън или Флоран, както по-рано?
— Обръщайте се с Нютън! И без друго съм решил така да се казвам.
— Хубаво! Позволете да ви запозная с останалите!
Нютън беше чувал вече имената Сам Хокинс, Дик Стоун и Уил Паркър. Присъствието на тези мъже би трябвало да му е неприятно, при условие че идваше като пратеник на Кървавия Джак. Беше ли наистина такъв случаят, то той умееше отлично да се владее. Показа се много зарадван да направи запознанство с тези видни уестмани. Само когато чу името Роте, като че трепна. Олд Файерхенд много добре видя изненадата по чертите му, ала не допусна това да се забележи. Прошепна незабелязано на Уилкинс няколко думи.
— Мистър, бъдете добре дошъл — повтори Уилкинс. — Мога ли да ви покажа стаята? След това ще хапнете и пийнете.
Той го изведе, но скоро се върна да помоли за понататъшни указания за линията на поведение. Херман също се появи.
— Какво мислиш, мастър Огнена ръка, принадлежи ли този мъж към бандата на Кървавия Джак? — попита Сам Хокинс.
— Убеден съм, макар засега още да не мога да го докажа. Изчакай, докато се нахрани — тогава ще знам къде съм. Във всеки случай той е много опасен тип, както можеш да си направиш заключение от разказите преди малко.
— Значи наистина е слугата на някогашния ти работодател?
— Та нали вече чу.
— Egad! Нека се изям сам на място, ако това не е най-удивителната среща, която мога да си представя! Какво ще кажете по въпроса, мистър Фогелнест… Хабихтсбау… Гайерхорст[22]. Damn[23], не мога да се сетя за името ви, ако не се лъжа.
— Адлерхорст[24] — кимна Херман. — Горя от любопитство да узная как този човек, който разруши щастието на цяла фамилия, е избягал от тъмницата в Тунис. И имам чувството, че неговата поява някак си е свързана с моето семейство. Така беше в Константинопол и така е може би и тук.
— Ние няма да го изпускаме из очи — рече Олд Файерхенд. — Това ще стане толкова по-лесно, че той си няма понятие за вашето присъствие. Но в никой случай после не бива да ви види на масата.
Когато Бил Нютън се върна, Херман вече се бе отстранил. Останалите си дадоха по примера на Олд Файерхенд съвсем непринуден вид. Нютън остана с убеждението, че хората тук си нямат никаква представа каква съдба се готви на старата мисия.
По време на всеобщия разговор Олд Файерхенд попита чужденеца дали не желае да разгледа езерото и околността.
— Не, днес не. Уморен съм от дългата езда и предпочитам да си почина. И утре има време за тая работа.
След като се нахрани, Нютън-Флоран, някогашният дервиш, скоро тръгна за стаята си.
Веднага щом се затвори вратата след него, Уил попита с несдържано любопитство:
— Е, мастър, нали след храна щеше да знаеш къде си. Постигна ли намерението си?
— Yes — Кимна Олд Файерхенд доволно.
— Behold! Аз слушах напрегнато всяка дума, която оня произнесе, ама не чух ни една сричка, от която да следва, че той познава Кървавия Джак и идва със зли намерения. Каза, че се смъква откъм Санта Фе и се кани да отиде в Тексас. Това е единственото, което изрази за себе си и своите намерения.
— В такъв случай на мен явно е издал повече — усмихна се Олд Файерхенд. — Разгледа ли внимателно човека? Дрехите, оръжията му? Нищо ли не ти направи впечатление?
— Доколкото зная, не!
— Е, колко време горе-долу е било необходимо на Кървавия Джак от неговото отпътуване от Санта Фе до днешния ден?
— Единайсет дена, според мен.
— А колко време от последното потегляне е на път този така наречен Нютън?
— Ти може би знаеш?
— Да. Видя ли ножа му, когато се хранеше? Беше нов, красив с липсата си на ръжда и стоманената си синкавост. Познаваше се, че притежателят му не е ял с него и шест пъти. После, пунгията му бе толкова пълна, че едва ли може да е изпушил три лули от нея.
— Възможно е да пуши малко.
— Напротив, той е заклет пушач. Старата му лула от дърво с жилки, която бе окачил на пояса си, бе толкова нагризана, както се случва само при някой страстен пушач. Огледа ли по-нататък брадата му?
— Да не мислиш, че съм му броил космите?
— Не. Той носи бяла брада, а отделни косми се виждат по горната част на страните му. Той ги е обръснал и сега те са толкова къси, че може да са покарали най-много три дена след бръсненето.
— Egad! Човек може да се поучи от теб.
— Смятам, че този Нютън само преди три дни е бил в някое селище. Това може да е само Силвър сити. И тъй като Силвър сити лежи след Прескът, където пребивава Уолкър, приемам, че Нютън е изпратен от Уолкър, за да се срещне в или край Силвър сити с Кървавия Джак и да му предаде някаква вест. Ти какво мислиш, Сам Хокинс?