— Мълчи, стара кукумявко! — сгълча го Уил Паркър. — Не ни ядосвай! Ние барем си имаме бойно име — Дървета ли, Криваци ли! Или Томахоци! Можеш ли ти да заявиш същото?
— Я стига с вашето бойно име! Като го чуя и съзерцавам същевременно фигурите ви, ми се дощява от мъка и състрадание да зароня горчиви сълзи.
— Де, де, мастър Хокинс! — притече се Олд Файерхенд на двамата дългучи. — Само не се надувай толкоз! Иначе ще проявя неделикатност и ще издам какво красиво име са ти прикачили чирикахуасите.
— Какво? И Сам ли има име? — провикна се Уил Паркър. — Вади го наяве!
— Well! Ние трябва да го знаем — изрази съгласие Дик Стоун. — Казвай го, мастър Огнена ръка, инак ще те нарека пъзльо, който не смее нито даже бойното име на своя приятел Сам Хокинс да изрече!
— Е, след като бълваш такива люти закани — подсмихна се Олд Файерхенд, — наистина ще трябва да ви сторя хатъра.
— И? — попита Уил напрегнато.
— Как се казва Сам? — зачу се и Дик.
— Някоя почетна титла ли е? — завикаха другите.
— No. Вашият приятел е наречен от чирикахуасите «Чи-коне».
— Чи-коне? — запита Уил, поклащайки глава. — Откак съм жив не съм чувал тази дума.
— Well, не се и съмнявам. Тя също е апаческа.
— И означава?
— Нещо като «Светещия нос».
Двамата дангалаци избухнаха в злорад, гръмък кикот. Сам посегна към носа, като да провери дали той си заслужава името. Движението беше неволно, но тъкмо затова отпуши и у останалите един бурен смях.
В културните среди е невъзможно човек да се присмива на телесните недъзи на някой друг; в Дивия запад пък се срещат калени на ветрове и бури, яки хора, които и устни не бяха разтеглили при някой тънък виц. Тук всичко е откровено до грубост, нищо не се взема на сръдня, при предпоставката, разбира се, че не идва от устата на някой неприятен човек. Всеки тук на драго сърце се присмива на самия себе си.
Така и сега. Гъсталакът, зад който се предполагаше, че се намира устата на дребния трапер, се разтвори за широко ухилване.
— Проклети типове, тези апачи! — изръмжа той. — Впрочем в Дивия запад един добър нос е най-важното. А вие, грийнбекс[27], не се хилете! — обърна се към лесничея и сина му. — Вие от всички наистина имате най-малко основание за това. Защото изобщо никога няма да стигнете до някаква известност — нито заради изрядността на своите носове, нито заради умението си да губите завивки и долари! Запитайте вашите лейдис дали Сам Хокинс няма право, ако не се лъжа!
Тези думи само увеличиха веселието.
Тръгнаха със смях под водачеството на Винету към пленниците, пазени от Пъргавия елен.
Кървавия Джак и хората ум в никой случай не се намираха в положение за завиждане. Според правото на саваната те не можеха да очакват нищо друго освен смърт, която, както трябваше да си кажат, многократно бяха заслужили.
Сам Хокинс се обърна към Уилкинс.
— Тази негодяи са във вашия дом, вас искаха да нападнат. Вие следователно сте първият, който трябва да определи какво ще става с тях.
Уилкинс погледна към Олд Файерхенд.
— Вие какво ще кажете, сър?
— Моето мнение е да не прибързвате. Няма ли тук някое помещение, в което можем да пазим тези типове?
— О, няколко! За строителите на мисията всички индианци са били врагове. Те трябвало да бъдат готови за битка и отбрана и са се погрижили за затворнически килии, които и до днес все още се намират в добро състояние. Разположени са долу в подземието.
— Това е добре. Там ще подслоним тези достопочтени господа. Но един от тях ще отделим — към него предявявам претенции аз.
— Имате предвид Нютън?
— Да. Не ви ли се намира някоя по-специална килия за него?
— Можете да получите най-различни помещения — малки, големи, високи, ниски, сухи, влажни, изцяло според угодата ви.
— Е — намеси се Сам, — чак удобства няма да създаваме на мешърс. Вземаме най-ниския и най-влажния зимник. Те искаха да ни разгреят, а ние в замяна ще ги поохладим. Пък що се отнася до продоволствието, предполагам да им даваме стриди, трюфели, индиански птичи гнезда и шампанско, колкото им сърце пожелае, хи-хи-хи-хи! Но преди туй ми се иска да разменя някоя приказка с тоя Джак.
Сам Хокинс се наведе и извади парцала от устата на Кървавия Джак.
— Познаваш ли ме?
Джак не отговори.
— Слушай какво, свикнал съм, когато питам да получавам отговор! Не го ли дадеш, имам едно средственце, което ще ти развърже езика. Отговаряй значи! Познаваш ли ме?
Сам откопча ласото от хълбока и го накати няколко пъти.
— Да — отвърна Джак бързо.
27
игра на думи. На разговорен американски думата означава пари, но буквално зелени гърбове. (Б. пр.)