Помисли си за Кей. Кей сама в спалнята си от червено дърво. Кей с напращели бедра, спусната коса и блестящи капчици пот между гърдите. Кей охкаща и трепереща в прегръдката на Нейт. Мърей се опита да достигне до нея чрез Групата, опита се да открие и обсеби личността на Кей, да изолира останалите десет участници и да превърне това масово съвъкупление в среща единствено между нея и него. Това бе въпиещо нарушение на правилата на Групата, а освен това бе и невъзможно. Тя не му бе позволила да установи специална вътрешна връзка между двамата тази вечер, така че в момента бе достъпна за него само като един от многото облици на стенещата Серена. Най-многото, което можеше да постигне, бе да опита да си проправи път през Серена към Кей и да докосне крайчеца на душата й. Контактът обаче бе мътен и неясен. Освен това тя сепнато го отблъсна и се прикри, като се потопи още по-дълбоко в съзнанието на Серена. Отхвърлен, Мърей се почувства объркан и смущението му се усети от цялата Група. Усети раздразнението на Нейт, който геройски и невъзмутимо продължаваше да действа, но в крайна сметка достигна връхната точка на екстаза и приключи доста по-рано от обичайното. В мига на колективния оргазъм Мърей се опита да установи пълноценен контакт с останалите, но те се бяха изключили от него и еякулацията му бе съвсем механична и изпразнена от удоволствие. Всичко приключи. Известно време той продължи да лежи, чувствайки се потен, омърсеп, смачкам, незадоволен. Малко след това се освободи от проводниците и отиде да вземе студен душ.
Кей се обади след половин час.
— Мръсно копеле — каза тя, — какво се опита да направиш?
Той обеща да не прави повече това. Тя му прости. Остана два дена сам, без да участва в Групата. Пропусна съвъкуплението па Конрад и Жожо, на Клаус и Лоис. На третия ден по разписание водещи трябваше да бъдат той и Кей. Не му се искаше да позволява на останалите да я делят с него. Усети по-силно от всякога смущаващото го атавистично чувство на притежание. Разбира се, не беше длъжен да участва. Никой не участваше в групата принудително. Можеше да помоли да го освободят, Дърк или Ван щяха да го сменят. Кей обаче можете да не поиска да пропусне реда си. По всяка вероятност нямаше да го пропусне и това не му харесваше. Ако се любеше с Кей в Групата, щеше да я дели с всички останали. Ако пропуснеше реда си, тя щеше да си намери друг партньор за изпълнението. Нека по-добре той да бъде в леглото заедно с нея, прецени Мърей, и реши да не се отклонява от разписанието.
Обади й се осем часа по-рано. Откри я легнала върху килим от борови иглички в една осветена от слънцето падипа. Играеше си с няколко музикални куба и из благоуханния въздух се разнасяше музиката на Моцарт.
— Хайде утре да отидем някъде — каза й, — да бъдем заедно само двамата.
— Все още ли си на вълна „ти и аз“?
— Съжалявам.
— Къде искаш да отидем?
Той сви рамене.
— На Хавайските острови. В Афганистан. В Полша или Замбия. Няма значение къде, важното е да сме заедно.
— А Групата?
— Групата може да се лиши от нас за известно време.
Тя се обърна, лениво спря музиката на Моцарт и включи куб с Бах.
— Ще дойда, но само ако си съгласен да си вземем екипите за участие в Групата.
— Толкова ли е важно това за теб?
— А за теб нищо ли не значи?
— Обичам Групата, обаче животът не свършва с нея. Мога и да се освободя от нея за известно време. Не се нуждая от Групата, Кей, нуждая се от теб.