Умело и безстрастно Кей възбуди Клаус и също така умело и безстрастно той проникна в нея. Мърей се загърчи безсилно при гледката на двете преплетени тела. Клаус не направи опитда доведе Кей до екстаз. Постигна еякулация след четири или пет минути, изръмжа и се изтъркаля встрани от нея, запотен и със зачервено лице. Мястото му между краката на Кей бе заето от Ван.
— Недейте — каза Мърей. — Недейте, моля ви се.
Ван неумолимо изкара един безразличен сеанс. Беше ред на Нейт. Мърей се опитваше да не гледа, но не можеше да затвори очите си. Върху устните на Кей се появи странна усмивка, докато се отдаваше на Нейт. Нейт стана и към леглото се отправи Фин.
— Не! — изкрещя Мърей и ритна Конрад така, че той с вик отлетя встрани. Мърей успя да освободи ръцете си и се откъсна от Брюс. Засили се към Кей, но Дърк и Нейт го спряха. Събориха го на пода.
— Лечението не помага — каза Нейт.
— По-добре да спрем — рече Дърк. — Няма никаква полза, безнадежден е. Нека се изправи.
Мърей внимателно стана.
— По общо решение — каза Дърк — ние те изключваме от Групата заради недостойно поведение и най-вече за това, че унищожи екипа на Кей. Всичките ти привилегии, произтичащи от участието в Групата, се отменят.
По знак па Дърк Нейт извади екипа на Мърей от контейнера му и го направи на парчета.
— Говоря ти като на приятел, Мърей — каза Дърк. — Предлагам ти сериозно да се замислиш дали сега не е моментът да се подлижиш на пълно преустройство на личността. Даваш, ли си сметка, че болестта ти е ужасна? Трябва да ти се помогне, състоянието ти е плачев-но.
— Имате ли нещо друго да ми кажете? — попита Мъ-рей.
— Не, Мърей. Довиждане.
Започнаха да си тръгват. Дърк, Фин, Нейт, Брюс, Конрад, Клаус, Ван, Жожо, Ники, Серена, Мария, Ла-нел, Майнди, Лоис. Кей си тръгна последна. Застанала бе до вратата и държеше дрехите си, смачкани на кълбо. Не личеше да се страхува от него. Лицето й показваше нещо различно, Мърей не разбра дали беше нежност или съжаление. Кей тихо проговори:
— Съжалявам, че се стигна до това, Мърей. Мъчно ми е за теб. Знам, че не го направи от враждебност. Направи го от любов. Не беше прав, но го направи от любов — тя се приближи до него и го целуна нежно по бузата, по върха на носа, по устните. Той остана неподвижен. Тя се усмихна и докосна ръката му. — Сбогом, Мърей. Толкова е тъжно всичко това. А знаеш ли, че можеше и да те заобичам? Че можеше наистина да се влюбя в теб?
Беше решил, че ще позволи на сълзите си да потекат едва след като всички си отидат. Когато обаче вратата се затвори зад Кей, той откри, че очите му не се навлажниха. Нямаше сълзи. Беше останал спокоен. Затъпял. Изпепелен.
Облече чисти дрехи и излезе. Отскочи до Лондон и откри, че пад него вали дъжд, прехвърли се в Прага, където бе задушно, продължи за Сеул и там вечеря говеждо па скара и кимчи. Отби се в Ню Йорк и срещу една галерия на булевард „Лексигтън“ се запозна с приятно младо момиче с дълга черна коса. Да отидем в хотел, предложи й, и тя се съгласи с усмивка. Регистрира се за шест часа. Веднъж влезли в стаята, тя започна да се съблича без подканване. Тялото й бе стройно и апетитно. Плосък корем, гладка кожа, висока пълна гръд. Легнаха и той я облада мълчаливо, без предварителна подготовка. Тя се любеше умело и отзивчиво. Кей, помисли си той. Кей. Ти си Кей. Постигна екстаз с неочаквана за самия него сила.
— Дразни ли те пушенето? — попита го тя няколко минути по-късно.
— Обичам те — каза й той.
— Какво?
— Обичам те.
— Много си мил.
— Ела да живееш с мен. Моля те. Сериозно ти говоря.
— Какво?
— Ела да живееш с мен. Омъжи се за мен.
— Какво?
— Само за едно ще те помоля — никаква Група. Това е всичко. А иначе можеш да си правиш каквото си искаш. Богат съм, ще те направя щастлива. Обичам те.
— Та ти даже не знаеш как се казвам.
— Обичам те.
— Трябва да си откачил.
— Моля ти се.
— Или си луд, или се подиграваш с мен.
— Говоря ти съвсем сериозно. Омъжи се за мен.
— Луд! — каза тя. — Изчезвам оттук — скочи от леглото и потърси с поглед дрехите си. — Боже, на смахнат попаднах.
— Не е така — каза й, но тя вече бе излязла, без да си направи труда дори да се облече. Всъщност бе побягнала от стаята. Вратата се хлопна и той поклати глава. Остана седнал половин час, един час, вечност. Мислеше си за Кей и за Групата, и за това чий ред е довечера. Стана, облече се и излезе от хотела. Не му се задържаше на едно място. Отскочи до Карачи и остана там десет минути. После отиде във Виена. После — в Пекин. Не се задържа никъде. Търсеше нещо. Какво? Не знаеше. Дали търсеше Кей? Кей не съществуваше. Търсеше. Само търсеше. Щрак. Щрак. Щрак.