— Мисля, че познавам това старче — заяви Лъском, като се вглеждаше в него. — Кой ли беше? Много често отсяда тук. Ейбъркомби? Архидякон Ейбъркомби… Не, не е Ейбъркомби, макар доста да прилича на него.
Елвира погледна към свещеник Пенифадър без интерес. В сравнение със състезателя, в него нямаше нищо привлекателно. Тя не се интересуваше от нищо свързано с църквата, въпреки че по време на престоя си в Италия се възхищаваше на кардиналите, които според нея бяха много живописни.
Лицето на Пенифадър се проясни и той кимна одобрително. Беше разбрал къде се намира. Разбира се, в хотел Бъртрам, където щеше да прекара нощта, преди да замине… ха, а къде ли щеше да заминава? Чадминстър? Не, не, току-що се беше върнал от Чадминстър. Отиваше… разбира се… на конгрес в Люцерн. Пристъпи към рецепцията, топло посрещнат от мис Гориндж.
— Радвам се да ви видя, отец Пенифадър. Колко добре изглеждате!
— Благодаря, благодаря… Миналата седмица бях страшно настинал, но вече ми мина. Имате ли стая за мен? Дали ви писах?
Мис Гориндж кимна утвърдително.
— О, да, отче Пенифадър. Получихме писмото ви. Запазихме ви номер 19, стаята, в която бяхте миналия път.
— Благодаря… благодаря… Да видя… да… Ще я взема за четири дни. Всъщност отивам в Люцерн и ще остана там една нощ, но моля ви, запазете ми стаята. Ще оставя тук повечето от багажа си и ще взема в Швейцария само една малка чанта. Няма да ви създам никакви затруднения, надявам се?
Мис Гориндж кимна утвърдително.
— Всичко ще бъде наред. Вие сте обяснили ясно в писмото си.
Други хора вероятно не биха употребили думата „ясно“. „Подробно“ би било по-добре.
След като всичките му безпокойства изчезнаха, отец Пенифадър въздъхна облекчено и беше отведен с багажа си в стая номер 19.
В стая номер 28 мисис Карпентър бе свалила виолетовата корона от главата си и грижливо наместваше нощницата върху възглавницата на леглото си. Когато Елвира влезе, тя я погледна.
— А, ти ли си, скъпа. Искаш ли да ти помогна да си доразопаковаш багажа?
— Не, благодаря — каза Елвира любезно. Няма да разопаковам много неща.
— Коя стая предпочиташ? Банята е между двете. Казах да отнесат багажа ти във вътрешната. Мисля, че там ще бъде по-тихо. Наистина ли не искаш да ти помогна?
— Не, благодаря. Наистина не искам. Може би ще се изкъпя.
— Да, това е чудесна идея. Имаш ли нещо против да се изкъпеш първа? Аз трябва да свърша с багажа си.
Елвира кимна. Влезе в банята между двете стаи, затвори вратата и пусна райбера. Отиде в стаята си, отвори куфара и извади някои вещи. След това се съблече, облече си нощницата, влезе в банята и пусна водата. Пак се върна в стаята и седна на леглото до телефона. Ослуша се за миг-два, да не би да я прекъснат и вдигна слушалката.
— Стая 29. Бихте ли ми дали Риджънт 1129?
Глава 4
В Скотланд Ярд се провеждаше конференция. Това беше неофициална конференция. Около масата удобно седяха шест-седем мъже и всеки от тях беше доста важен човек в своята сфера. Темата, която занимаваше вниманието на тези пазители на закона, беше тема, чието значение бе нараснало особено много през последните две-три години. Тя включваше дял от криминалистиката, който се разрастваше. Обирите на високо равнище се увеличаваха — обири на банки, кражби на платежни ведомости, грабежи на изпращани по пощата скъпоценности, обири на влакове. Едва ли имаше месец, през който да не се осъществяваше успешно някой изумително смел ход.
Сър Роналд Грейвс, помощник-комисар в Скотланд Ярд, седеше на почетното място край масата. По навик той повече слушаше, отколкото говореше. По този случай нямаше определен доклад. Всичко зависеше от обичайната практика на полицията. Това беше консултация на високо ниво, обща размяна на мисли между мъже, които разглеждаха случаите от леко различаваща се гледна точка. Очите на сър Роналд Грейвс бавно обходиха малката група. След това той кимна на един мъж в края на масата.