— Е, Татко — рече той. — Да чуем някои от остроумията ти.
Мъжът, когото назоваха „Татко“, беше главният инспектор Фред Дейви. Наближаваше излизането му в пенсия, а той изглеждаше дори по-възрастен, отколкото беше. Оттук и прякорът му „Таткото“. Имаше приятна външност и твърде изискано държание и много от криминалните престъпници се изненадваха неприятно, когато откриеха, че не е толкова мек и простодушен, колкото изглежда.
— Да, Татко. Нека чуем твоето мнение — каза и друг главен инспектор.
— Това е нещо голямо — каза главният инспектор Дейви с дълбока въздишка. — Да, голямо е. Може би расте.
— Като казваш голямо, имаш предвид голямо по брой ли?
— Да.
Друг мъж, Комсток, човек с остра лисича физиономия и будни очи, се намеси:
— Искаш да кажеш, че това е предимство за тях?
— И да, и не — заяви Таткото. — Би могло да доведе до провал. Обаче засега дявол да го вземе, те добре контролират всичко.
Инспектор Ендрюз, рус и слаб мъж, с вид на мечтател, проговори замислено:
— Винаги съм смятал, че има много повече за преценяване, отколкото си мислят хората. Например бизнесът на сам човек. Ако върви добре и ако е в точен размер, той сигурно ще спечели. Разкрива нови клонове, разширява бизнеса, увеличава персонала и може би ще стигне до неправилна оценка на положението и ще пропадне. Същото е и с големите универсални магазини. Империя в индустрията. Ако е достатъчно голяма, ще преуспява. Ако ли не, ще пропадне. Всичко трябва да си има точен размер. Щом размерът е точен и се ръководи добре — това е върхът.
— Колко голяма е тази организация според вас? — запита сър Роналд.
— По-голяма, отколкото си мислехме в началото.
Инспектор Макнийл, внушителен на вид мъж, проговори:
— Бих казал, че расте. Таткото е прав. Расте непрекъснато.
— Може би това е за добро — рече Дейви. — Може да расте бързо и да пропадне.
— Въпросът, сър Роналд, е кого да арестуваме и къде? — каза Макнийл.
— Можем да арестуваме около дузина — каза Комсток. — Групата на Харис е замесена с тях. Знаем това. Край Лътън Уей има малка групичка. Там са гаражът на Енсън, кръчмата край Мейдънхед и една ферма на голямото северно шосе.
— Заслужава ли си някой от тях да бъде арестуван?
— Не мисля. Дребни риби. Просто звена от веригата. Мястото, където колите се сменят и обръщат бързо; благопристойното заведение, откъдето се изпращат пратките; оказионните магазини, където могат да изменят външния си вид, а също и много полезния костюмиер в Ийст Енд. На тези хора им се плаща. Много добре са платени, но не знаят абсолютно нищо.
Инспектор Ендрюз пак се обади:
— Изправени сме срещу умни хора. Още не сме стигнали до тях. Знаем някои от съдружниците им и това е всичко. Както казах, сбирщината на Хари е вътре, а Марк е откъм финансовия край. С чуждестранните връзки се занимава Уебър, но той е само агент. Всъщност нямаме нищо срещу тези хора. Знаем, че всички имат начини да се свързват помежду си и с различните клонове на концерна, но не знаем как точно го правят. Наблюдаваме ги и ги следим, а те знаят, че са наблюдавани. Някъде е голямата им централа. Това, до което искаме да се доберем, са организаторите.
— Прилича ми на огромна мрежа — каза Комсток. — Съгласен съм, че някъде трябва да има оперативен център, място, където всяка операция се планира, разработва и подготвя изцяло. Някой някъде подготвя акцията и изработва модела на свръзка на операцията и изпълнителите. Това са хората, до които трябва да се доберем.
— Може би те въобще не са в страната — рече кротко Таткото.
— Смея да забележа, че си прав. Може би са в някое иглу, в палатка край Мароко или в Швейцария.
— Не вярвам в тези ръководители — каза Макнийл, като поклати глава. — Звучи добре само в приказка. Естествено трябва да има глава, но не вярвам в Главен престъпник. Бих казал, че зад него съществува малка група ръководители. Централно планиране с председател. Те са успели да се организират добре и непрестанно подобряват техниката си. При все това…
— Да? — попита Таткото окуражително.
— Дори и стегнатият малък екип обикновено има излишни хора. Това, което се нарича принцип на руската тройка. От време на време, когато си помислят, че сме влезли в дирите им, те ни подхвърлят някого, от когото смятат, че могат да се лишат.