— О, да, получих дълго писмо, подписано Джинивра, сякаш е от някоя приятелка. Но предпочитам да спреш да говориш, Бриджит. Имаме много работа, а само около час и половина. Преди всичко, слушай! Утре ще дойда на зъболекар. Лесно може да го отложа по телефона или ти ще го уредиш оттук. После някъде към обяд ще се обадиш на Мелфорд, ще се представиш за майка си и ще кажеш, че трябва да отида при зъболекаря и на следващия ден и че ще остана да спя у вас.
— Това ще мине. Те ще кажат, че е много любезно от наша страна и така нататък. Но ако на другия ден не се прибереш?
— Ще трябва отново да се обадиш.
Бриджит я погледна колебаейки се.
— Ще имаме много време да измислим нещо — каза нетърпеливо Елвира. — Това, което ме безпокои, са парите. Предполагам, че ти нямаш? — каза тя без голяма надежда.
— Около две лири.
— Не стигат. Трябва да си купя билет за самолета. Прегледах разписанието на полетите. Нужни са около два часа. Всичко зависи от това, колко ще се забавя там.
— Не можеш ли да ми кажеш какво възнамеряваш да правиш?
— Не мога. Обаче е ужасно, ужасно важно.
Гласът на Елвира беше толкова различен, че Бриджит я погледна учудено.
— Случило ли се е нещо, Елвира?
— Да.
— Нещо, за което никой не бива да узнае?
— Да, много, много голяма тайна. Трябва да разбера дали нещо е вярно или не. Трудно е с парите. Това, което ме влудява, е, че съм много богата. Настойникът ми го каза. Обаче ми дават само една мизерна сума за дрехи и веднага, щом ги получа, те се стопяват.
— Не можеш ли да вземеш от настойника си?
— Невъзможно е. Ще ми зададе куп въпроси и ще иска да знае за какво ми трябват.
— Да, скъпа, сигурно. Не мога да разбера защо всички задават толкова много въпроси. Знаеш ли, че ако някой ми се обади по телефона, майка ми винаги пита кой е, въпреки че това въобще не е нейна работа.
Елвира се съгласи, ала умът й беше другаде.
— Залагала ли си някога, Бриджит?
— Никога и дори не зная как става.
— Предполагам, че е съвсем лесно — каза Елвира. — Отиваш при някой бижутер, нали?
— Мисля, че нямам нищо, което си струва да занеса в заложна къща.
— Майка ти няма ли някакви бижута?
— Не мисля, че можем да я помолим за помощ.
— Не, сигурно не… но можем да вземем нещо.
— О, не мисля, че можем да го направим — каза Бриджит шокирана.
— Не? Е, може би си права. Но се басирам, че няма да забележи. Можем да го приберем, преди да е разбрала липсата му. Сетих се! Ще отидем при мистър Болард.
— А кой е мистър Болард?
— Нещо като семеен бижутер. Винаги там си давам часовника за поправка. Познава ме от шестгодишна възраст. Хайде, Бриджит, веднага отиваме при него. Имаме точно толкова време.
— По-добре да излезем през задния вход — каза Бриджит. — Тогава мама няма да ни пита къде отиваме.
Пред старата, фирма Болард и Уитли на Бонд стрийт, момичетата направиха последната си уговорка.
— Сигурна ли си, че разбираш всичко, Бриджит?
— Да — отвърна Бриджит не много радостно.
— Първо — заяви Елвира — да си сверим часовниците!
Бриджит се поразвесели. Тази позната фраза я окуражи. Те тържествено свериха часовниците си, като Бриджит върна своя с една минута.
— Нулевият час ще бъде след двадесет и пет минути. Това ще ми даде достатъчно време. Може би дори повече отколкото ми е нужно, но така е по-добре.
— Но да предположим… — започна Бриджит.
— Какво да предположим? — попита Елвира.
— Е, искам да кажа, ако ме блъсне нещо.
— Разбира се, че няма да те блъсне — рече Елвира. — Знаеш колко си пъргава в краката, пък и шофьорите са свикнали да спират внезапно. Всичко ще бъде наред!
Бриджит не изглеждаше съвсем убедена.
— Няма да ме предадеш, нали, Бриджит?
— Добре — каза Бриджит, — няма.
— Благодаря ти — отвърна Елвира.
Бриджит прекоси улицата, а Елвира отвори вратата на Болард и Уитли, бижутери и часовникари. Вътре цареше приятна, приглушена атмосфера. Появи се един мъж и попита Елвира с какво може да й бъде полезен.
— Мога ли да видя мистър Болард?
— Мистър Болард? Кой го търси?
— Мис Елвира Блейк.
Мъжът изчезна, а Елвира се насочи към щанда, където под стъклото брошки, пръстени и гривни показваха красивите си форми върху подходящо кадифе. След няколко минути мистър Болард се появи. Той беше главният съдружник във фирмата — мъж на шейсетина години. Поздрави Елвира топло и приятелски.