Ревът замря в далечината…
Девет мили по-нататък на Бедхемптън Моторуеи върволица камиони се движеше на север със запалени фарове. Задмина ги голяма състезателна кола.
След десетина минути тя се отклони от магистралата.
На гаража на шосе Б висеше табела „Затворено“, но големите порти се разтвориха и пропуснаха вътре бяла кола, след което пак се затвориха. Трима мъже заработиха бързо. Поставиха нови номера на колата. Шофьорът си смени палтото и шапката. Най-напред беше с бяла агнешка кожа, а сега облече черно кожено яке. Излезе отново навън. След три минути стар Морис Оксфорд, каран от един духовник, излезе на пътя и продължи по него.
Един фургон по междуселския път намали хода си, щом наближи до стария Морис Оксфорд, спрял до оградата.
Шофьорът на фургона подаде главата си.
— Случило ли се е нещо? Мога ли да помогна?
— Много мило от ваша страна. Фаровете нещо…
Двамата шофьори се приближиха един до друг, ослушаха се.
— Чисто е.
Разнообразни скъпи американски чанти бяха прехвърлени от Морис Оксфорда във фургона.
След около минута-две фургонът сви в нещо като черен междуселски път, но това се оказа задният път към голяма разкошна къща. В широкия двор чакаше голям бял Мерцедес. Шофьорът на фургона отвори багажника си с ключ, прехвърли чантите в него и пак продължи с фургона.
В близката ферма високо изкукурига петел.
Глава 9
Елвира Блейк погледна небето, видя, че утринта е чудесна и отиде до телефонната кабина. Избра номера на Бриджит на Онслоу Скуеър.
— Ало, Бриджит!
— О, Елвира, ти ли си? — гласът на Бриджит звучеше уплашено.
— Да. Всичко наред ли е?
— О, не. Ужасно е! Братовчедка ти, мисис Мелфорд, се обади на мама вчера след обяд.
— Нещо за мен ли?
— Да. Мислех си, че съм свършила всичко добре, когато й се обадиха сутринта. Обаче тя изглежда се е разтревожила за зъбите ти. Помислила си е, че наистина има нещо, абсцес или нещо друго. И така, тя се обадила на зъболекаря и разбрала, че въобще не си била там. Тогава позвънила у нас и за нещастие мама беше до телефона. Аз не успях да взема слушалката. И, разбира се, мама й каза, че тя не знае нищо и че ти не си тук. Не знаех какво да направя.
— И какво направи?
— Престорих се, че не зная нищо. Казах, че доколкото си спомням, си споменала, че ще посетиш някаква приятелка в Уимбълдън.
— А защо в Уимбълдън?
— Това беше първото, което ми дойде на ума.
— Добре. Ще гледам да измисля нещо — въздъхна Елвира. — Може би някоя стара гувернантка, която живее в Уимбълдън. Цялото това суетене толкова обърква нещата. Надявам се, че братовчедката Милдред не е била достатъчно глупава да отиде в полицията.
— Прибираш ли се сега?
— Не веднага. Първо имам да свърша доста неща.
— Беше ли в Ирландия? Всичко наред ли е?
— Научих каквото исках.
— Гласът ти не звучи добре.
— Самата аз не съм добре.
— Не мога ли да ти помогна, Елвира? Да направя нещо?
— Никой не може да ми помогне… Това е работа, която трябва да свърша сама. Надявах се, че нещо не е истина, но то се оказа вярно. Не зная какво да правя.
— В опасност ли си, Елвира?
— Не прави мелодрами, Бриджит! Ще трябва да съм предпазлива. Това е всичко. Трябва да бъда много предпазлива.
— Значи си в опасност?
След кратка пауза Елвира отговори:
— Мисля, че си въобразяваш разни неща. Това е всичко!
— Какво смяташ да правиш с гривната, Елвира?
— Няма страшно. Уредих да взема в заем пари и ще отида да я откупя. След това ще я върна на Болард.
— Мислиш ли, че те ще… Не, мамо, от пералнята. Казват, че не си изпратила чаршафите. Да, мамо, ще им кажа. Добре…
На другия край на линията Елвира се намръщи и постави слушалката обратно. Отвори чантичката си, извади пари, преброи монетите, които й бяха нужни и пусна една в апарата. Когато набра искания номер, тя натисна бутона и заговори, едва поемайки си дъх:
— Ало, братовчедке Милдред! Да, аз съм… Много съжалявам… Да, зная… е, ходих в… да, при старата Меди, познаваш нашата стара мадмоазел… Да, написах ти картичка, но забравих да я пусна. Още е в джоба ми… Разбираш ли, беше болна и нямаше кой да се грижи за нея, затова отидох да видя дали е оздравяла. Да, щях да ходя у Бриджит, но това промени нещата… Не разбирам какво си си помислила. Някой трябва да е объркал… Да, ще ти обясня, когато се върна… да, днес след обяд. Не, ще почакам да видя сестрата, която се грижи за старата Меди… е, не точно сестра. Нещо подобно… Не иска да ходи в болница… Съжалявам, наистина много съжалявам. — Тя остави слушалката и въздъхна: — Ако само не трябваше да се изричат толкова много лъжи.