— Е, той не е много млад. Знаете, че и аз, и той сме вече в напреднала възраст. Трябва да ни извините, когато разглеждаме нещата от гледна точка на нашите години.
Елвира постоя малко, загледана в него.
— Но вие не мислите, че съм дете, нали? — каза тя бързо и добави: — Предполагам, че познавате момичетата много по-добре от чичо Дерек. Той е живял само със сестра си.
След това протегна учтиво ръка и каза:
— Благодаря ви много. Надявам се, че не съм прекъснала някоя важна работа, която ви е предстояла. — И тя си излезе.
Еджъртън се загледа във вратата, която се беше затворила след нея. Той сви устни и подсвирна, поклати глава и седна отново, взе писалка и почука замислено по бюрото. Събра документите около себе си, после ги отблъсна отново и грабна телефонната слушалка.
— Мис Кордел, свържете ме с полковник Лъском. Опитайте първо в клуба му, а след това на адреса му в Шропшир.
Той остави пак слушалката, събра документите и започна да чете, но мисълта му не беше върху това, което правеше. Телефонът иззвъня.
— Полковник Лъском, мистър Еджъртън.
— Добре, дайте ми го. Ало, Дерек! Обажда се Ричард Еджъртън. Как си? Току-що ме посети едно момиче, което познаваш добре. Момичето, на което си настойник.
— Елвира ли? — учуди се Дерек Лъском.
— Да.
— Но защо?… Защо, за бога!… За какво е дошла при теб. Случило ли се е нещо?
— Не, напротив. Изглеждаше доста… как да кажа, доволна от себе си. Искаше да знае всичко за финансовото си положение.
— Надявам се, че не си й казал — попита Лъском обезпокоен.
— А защо не? Това тайна ли е?
— Е, не мога да се въздържа да не мисля, че не, много умно да се казва на едно момиче, че притежава толкова пари.
— Ако не ние, някой друг ще й го каже. Трябва да бъде подготвена. Парите са отговорност.
— Да, но тя е още дете.
— Сигурен ли си в това?
— Какво искаш да кажеш? Разбира се, че е дете.
— Не съм съгласен. Кой е приятелят й?
— Моля?
— Казах кой е приятелят й? Има приятел, нали?
— Не, разбира се! Нищо подобно. Какво те кара да мислиш така?
— Нищо от това, което каза, но имам известен опит. Мисля, че ще се убедиш, че има приятел.
— Е, мога да те уверя, че грешиш. Тя е гледана много грижливо, била е в добри училища, била е в добро училище в Италия. Щях да разбера, ако имаше нещо такова. Естествено срещнала е един-двама приятни младежи, но това е всичко. Сигурен съм, че не е така, както мислиш.
— Е, а моята диагноза е приятел и вероятно някой, когото не биха одобрили.
— Но защо, Ричард, защо? Какво знаеш ти за младите момичета?
— Доста — заяви Еджъртън сухо. — Миналата година имах три клиентки, две от които бяха дадени под опеката на съда, а третата успя да получи съгласието на родителите си за една напълно ужасна женитба. За момичетата не се грижат както трябва. Условията са такива, че е много трудно човек да се грижи за тях.
— Но аз ти казвам със сигурност, че за Елвира са се грижили най-внимателно.
— Развитието на едно младо момиче далеч не е това, което си представяме. Ти си близо до нея, Дерек. Кажи ми до къде е стигнала.
— Глупости. Тя е просто едно младо момиче.
— Онова, което не знаеш за младите момичета, може да изпълни цял албум. Помниш ли, че майка й избяга и предизвика скандал? А беше по-млада от Елвира. Що се отнася до стария Конистън, той беше един от най-големите развратници на Англия.
— Безпокоиш ме, Ричард. Много ме безпокоиш.
— Няма нищо. Обаче това, което никак не ми харесва, беше един от другите й въпроси: защо толкова се страхува кой ще наследи нейните пари, ако умре.
— Интересно е, че и на мен зададе този въпрос!
— Така ли? Но защо ще си мисли за ранна смърт? Между другото попита ме и за майка си.
Гласът на полковника прозвуча загрижено.
— Бих искал Бес да се срещне с момичето.
— Говорил ли си с нея по този въпрос? Имам предвид Бес.
— Е, да, говорих. Срещнах я съвсем случайно. Бяхме отседнали в един и същ хотел. Казах на Бес, че трябва да се види с момичето.
— А тя? — запита Енджъртън.
— Отказа. Каза, че било по-добре за Елвира да не се виждат.
— Обективно погледнато, така е. Тя се е забъркала с онзи състезател, нали?
— Носят се такива слухове.
— Да, и аз чух. Не зная дали са верни, но предполагам, че има нещо. Приятелите на Бес са трудни за разбиране понякога. Но пък каква жена е тя, а, Дерек? Каква жена!