— Винаги сама е била най-големия си враг — каза Лъском грубо.
— Чудесна традиционна забележка — каза Еджъртън. — Е, извинявай, че те обезпокоих, Дерек. Но внимавай за момичето. Не казвай, че не си предупреден.
Той остави слушалката и за последен път придърпа документите към себе си. Този път успя да съсредоточи цялото си внимание върху тях.
Глава 11
Мисис Маккре, икономката на отец Пенифадър, беше поръчала довърски морски език за завръщането му. Предимствата на хубавия морски език бяха много. Не беше необходимо да се пържи, преди отецът да се е завърнал вкъщи. При нужда можеше да се запази и за следващия ден. Отец Пенифадър много обичаше довърски морски език, а ако се обадеше с телеграма или по телефона, че няма да се върне за вечеря, и мисис Маккре също го обичаше. Всичко беше готово. Рибата щеше да бъде последвана от палачинки. Морският език лежеше на масата в кухнята, а до него — тестото за палачинките. Бронзът светеше, среброто блестеше, никъде не се виждаше нито прашинка. Липсваше само едно нещо — самият отец.
Отецът трябваше да се върне с влака, който тръгваше от Лондон в шест и тридесет.
Но в седем часа все още го нямаше. Несъмнено влакът бе закъснял. В седем и половина все още го нямаше. Мисис Маккре въздъхна с раздразнение и започна да подозира, че това ще е един от онези негови случаи. Телефонът сигурно скоро щеше да иззвъни, въпреки че можеше дори и да не се обади. Може да й е писал. Несъмнено беше писал, но е забравил да пусне писмото.
— Боже, боже! — каза си мисис Маккре.
В девет часа си направи три палачинки. Рибата грижливо постави в хладилника.
— Чудя се къде ли е сега добрият стар човек — си каза тя.
От опит знаеше, че е някъде. Щеше да разбере грешката си точно след като си легне и щеше да й се обади по телефона или с телеграма. Ще го чака до единадесет часа, не повече, реши тя. Лягаше си в десет и половина и смяташе, че е длъжна да остане до единадесет. Но не се ли обадеше отецът до единадесет, щеше да заключи къщата и да си легне.
Не можеше да се каже, че бе разтревожена. И по-рано се бяха случвали подобни неща. Не можеше да се направи нищо друго, освен да се чака. Може би отецът е хванал друг влак и е открил това чак в Лендс Енд или в Джо Отроутс3 или пък бе сбъркал датата и е още в Лондон. Можеше да е срещнал приятели на конференцията и да е останал за уикенда. Сигурно е възнамерявал да й се обади, но е забравил. Затова тя не се безпокоеше. Вдругиден щеше да дойде старият му приятел архидякон Симънс. Това отецът помнеше и нямаше съмнение, че най-късно утре той щеше да се върне или поне да се обади.
На другата сутрин все още нямаше никаква вест. За пръв път мисис Маккре започна да се безпокои. Между девет часа сутринта и един след обяд тя поглеждаше колебливо към телефона. Имаше си свои представи за него. Признаваше го и го използуваше, но не го харесваше. Повечето от покупките й ставаха по телефона, въпреки че предпочиташе да ходи по магазините сама, тъй като все си беше по-друго да се видят продуктите на място, за да не те излъжат продавачите. И все пак телефоните бяха полезни. Понякога, макар и рядко, се обаждаше на близки и приятели в околността. Но мисълта за разговор с Лондон я разстройваше. Това беше срамно разточителство. И все пак тя се замисли по въпроса.
Накрая, когато започна още един ден без никакви новини, тя реши да действа. Знаеше къде е отседнал отецът в Лондон. Хотел Бъртрам. Приятно старомодно кътче. Може би трябва да позвъни там и да попита за него. Те сигурно знаят къде е отецът. Това не беше обикновен хотел. Ще поиска да я свържат с мис Гориндж. Мис Гориндж винаги е била услужлива и внимателна! Разбира се, отецът можеше да се върне с влака в десет и половина. Значи всеки момент може да пристигне.
Обаче минутите минаваха, а отецът го нямаше. Мис Маккре пое дълбоко въздух, поуспокои се и поиска да я свържат с Лондон. Тя зачака, хапейки устни и държейки слушалката на ухото си.
— Хотел Бъртрам на вашите услуги — изрече някакъв глас.
— Ако може, бих искала да говоря с мис Гориндж — каза мисис Маккре.
— Момент. Как се казвате?
— Мисис Маккре, икономката на отец Пенифадър.
— Един момент, моля!
След малко се чу спокойният глас на мис Гориндж.
— Тук мис Гориндж. Казахте, че сте икономката на отец Пенифадър?