Выбрать главу

На излизане мис Марпъл мина покрай тях толкова бавно, колкото беше възможно, без да бъде заподозряна. Но за нещастие те говореха толкова тихо, че не можа да чуе нищо. Мъжът говореше, а момичето слушаше полууплашено.

— Кроят план за бягство може би? — помисли си мис Марпъл. — Още е толкова млада.

Мис Марпъл излезе през малката врата, която водеше към алеята в парка. Там бяха паркирани няколко коли и тя се спря пред една от тях. Мис Марпъл не познаваше добре колите, но кола като тази не се срещаше често. И затова я беше забелязала и запомнила. Беше чувала за подобни коли от ентусиазирания си племенник. Това бе състезателна кола. Не можеше да си спомни марката, но беше чуждестранна. И не само това. Беше виждала някъде тази кола… а, да! Беше я видяла вчера близо до хотел Бъртрам. Беше я запомнила не само защото е необикновена и мощна, но защото номерът й напомняше братовчедката Фани Годфри — ФАН 2266. Бедната Фани, която заекваше и изговаряше:

— Аз им-м-мам д-две…

Погледна номера на автомобила. Да, ФАН 2266. Това беше същата кола. Уморена, със силни болки в краката, мис Марпъл се добра до Челси Бридж и нае първото такси, което видя. Безпокоеше се, че трябва да направи нещо, но какво и как? Всичко беше толкова неясно. Погледът й се спря на няколко заглавия от табелите за новините.

„СЕНЗАЦИОНЕН ОБИР ВЪВ ВЛАКА“ — казваше едното.

„РАЗКАЗЪТ НА МАШИНИСТА“ — гласеше друго.

Наистина, помисли си мис Марпъл, не минава и ден, без да оберат някоя банка или влак.

Престъпленията ставаха все повече и повече.

Глава 13

Напомняйки малко на огромна земна пчела, главният инспектор Фред Дейви се разхождаше из коридорите на криминалната полиция, като си тананикаше тихичко. Това негово състояние беше добре познато на всички в никой не му обръщаше особено внимание. Само някой забелязваше:

— Таткото пак души нещо!

Накрая нюхът му го доведе до стаята на инспектор Кембъл, който бе застанал зад бюрото си с отегчено изражение. Инспектор Кембъл бе амбициозен млад човек и намираше всичко тук за много скучно. Въпреки това той изпълняваше задълженията си стриктно, обаче не показваше кой знае какъв успех.

— Добро утро, сър — каза инспектор Кембъл, когато Таткото влезе при него.

Както и всички останали, той наричаше главния инспектор „Таткото“ зад гърба му, но все още не смееше да го назове така в лицето.

— Мога ли да направя нещо за вас? — запита той.

— Ла, ла, бум, бум! — тананикаше си Дейви. — Защо ме наричат Мери, когато името ми е мис Гибс?

След това доста неочаквано начало от стара оперета, той седна на един стол и попита:

— Зает ли сте?

— Малко.

— Имате ли някакво понятие от хотели? По-точно от хотел Бъртрам. Нали така се казваше?

— Да, сър. Хотел Бъртрам.

— Неспазване на забранените часове? Кол гърлс4?

— О, не, сър! — отговори инспектор Кембъл, шокиран да чуе името на хотел Бъртрам във връзка с подобни неща. — Много приятно старомодно кътче.

— И сега ли? — попита Таткото. — Да, и сега ли, това е интересното.

Инспектор Кембъл се учуди защо ли пък ще е интересно. Не пожела да запита, защото настроението по върховете се разваляше бързо след последния обир на пощенския вагон, който беше голям успех за бандитите. Той погледна широкото лице на Таткото, като си мислеше как ли на негова възраст бе успял да се задържи на тази работа. Като по-млад може да е бил добър, но сега имаше толкова млади хора, които можеха да бъдат повишени, когато си отиде този стар пън. А старият пън бе започнал да си тананика нова песен, като от време на време изпяваше по някоя нова дума.

— Кажи ми, нежен страннико, има ли у вас още като теб? — пееше Таткото, а след това подхвана с фалцет: — Малко, любезни сър, ала по-хубави момичета никога не сте виждали… Не, чакай да видим. Май обърках пола. „Флорадора“ — хубаво представление беше.

— Чувал съм за него, сър — каза инспектор Кембъл.

— Майка ви сигурно ви е приспивала в люлката с нея — каза главният инспектор. — Е, какво е станало в хотел Бъртрам? Кой е изчезнал, как и защо?

— Отец Пенифадър, сър. Възрастен пастор.

— Досаден случай, а?

Инспектор Кембъл се усмихна.

— Да, сър, доста досаден.

вернуться

4

Кол гърл (англ.) — проститутка, която посещава клиента след предварително повикване и уговорка по телефона. — Б.пр.