Выбрать главу

— Как е изглеждал?

— Отец Пенифадър ли?

— Да. Предполагам, че имате описанието му.

— Разбира се. — Кембъл взе един лист. — Висо на пет фута и осем инча. Бяла коса…

— И е изчезнал от хотел Бъртрам? Кога?

— Преди около седмица. На 19-и ноември.

— И се обаждат чак сега?

— Е, изглежда са мислили, че се е объркал нещо.

— И какво значи това? — попита Таткото. — Да не би този богоугоден човечец да е забягнал с някоя от жените от паството си? Да не би да се е напил тайно или пък е някой завеян тип, който не знае какво прави?

— От всичко, което чух, бих се спрял на последното, сър. И преди го е правил.

— Какво?… Изчезвал е от почтения хотел?

— Не, не точно това, но невинаги се е връщал в къщи, когато са го чакали. Обикновено обърквал дните в посещавал приятели неканен или не отивал, след като е бил поканен. Нещо от този род.

— Да — рече Таткото. — Това звучи съвсем естествено и точно по плана. Кога казахте, че е изчезнал?

— В четвъртък, на 19-и ноември. Трябвало да замине за конференция в… — Той се наведе и погледна някакви листи на бюрото си. — А, да… в Люцерн. Дружеството за проучване на библейската история. Това е английският му превод. Мисля, че дружеството е германско.

— И се е провела в Люцерн? Старото момче… предполагам, че е стар…?

— Шейсет и тригодишен, сър. Така разбрах.

— Старото момче не е открито, нали?

Инспектор Кембъл разстла листовете и даде пълен отчет за случилото се.

— Не изглежда да е забягнал с някоя хористка — заяви главният инспектор Дейви.

— Мисля, че ще се върне, но разбира се, и ние го търсим. Интересувате ли се от случая, сър? — едва успя да прикрие любопитството си Кембъл.

— Не — каза Дейви замислен. — Не се интересува от случая. Не виждам в него нищо интересно.

Настъпи мълчание, което казваше: „Е, а сега?“

— Интересува ме датата. И хотел Бъртрам, естествено.

— Винаги е бил много спокойно място, сър. Там нищо не се е случвало.

— Това, разбира се, е похвално — каза Таткото. После добави замислен: — Бих искал да огледам мястото.

— Разбира се, сър — отговори инспектор Кембъл. — Щом пожелаете. Аз също бих искал да отида там.

— Тогава ще дойда с вас — каза Таткото, — не за да ви се бъркам, а просто да огледам мястото. Този изчезнал отец ще бъде добро оправдание. Не е необходимо да ме наричате „сър“, докато сме там. Ще бъда просто ваш помощник.

Инспектор Кембъл го погледна заинтригувано.

— Мислите ли, че там има нещо, сър? Нещо, свързано с други, случаи?

— Все още няма основание да мислим така — заяви Таткото, — но знаете как става. Човек понякога си фантазира. В хотел Бъртрам всичко е прекалено хубаво, за да е истинско.

Той отново си затананика:

„Нека всички слезем на плажа…“

Двамата детективи тръгнаха заедно: Кембъл, стегнат в спортното си сако (той имаше атлетична фигура) и главният инспектор Дейви, излъчващ нещо провинциално. Подхождаха много добре на това място. Само опитното око на мис Гориндж разбра какви бяха всъщност. Откакто беше съобщила за изчезването на отец Пенифадър и бе разговаряла с хора от полицията, тя очакваше подобно посещение.

Едно пошепване към помощничката й, която винаги беше отзад, накара момичето да мине отпред и да се заеме с обикновените запитвания и услуги, а мис Гориндж се премести малко встрани и вдигна поглед към двамата мъже. Инспектор Кембъл показа картата си и тя кимна. Когато погледна покрай него към фигурата отзад, тя забеляза, че другият оглежда хола и посетителите с наивното удоволствие, че вижда един добър свят от висшето общество.

— Бихте ли желали да влезете в офиса? — попита мис Гориндж. — Там ще разговаряме по-спокойно.

— Да, мисля, че така ще бъде по-добре.

— Хубаво е това място — заяви едрият пълен човек като се обърна към нея. — Удобно — добави той, загледан в големия огън. — Добър старомоден комфорт.

Мис Гориндж се усмихна доволно.

— Да, действително. Гордеем се, че даваме на нашите посетители всички удобства — каза тя и се обърна към помощничката си. — Ще продължите, Алис, нали? Лейди Джослин ще дойде скоро. Сигурно ще поиска да смени стаята си, щом я види, но ще трябва да й обясните, че нямаме никакви места. Ако се наложи, покажете й номер 340 на третия етаж и й го предложете. Не е кой знае каква стая и тя ще предпочете сегашната.