— Да, мис Гориндж. Ще направя точно така, мис Гориндж.
— И напомнете на полковник Мортимър, че тъмните му очила са тук. Тази сутрин ме помоли да ги задържа. Не го пускайте да излезе без тях.
— Добре, мис Гориндж.
След като приключи с поръченията си, мис Гориндж погледна към двамата мъже, излезе от рецепцията и се отправи към една махагонова врата без никаква табелка. Отвори я и влязоха в малка стая с мрачен вид. Тримата седнаха.
— Разбрах, че изчезналият е отец Пенифадър — каза инспектор Кембъл и погледна бележките си. — Имам доклада на сержант Уейдъл. Може би ще ни разкажете какво точно се е случило.
— Не мисля, че отец Пенифадър е изчезнал в буквалния смисъл на думата — каза мис Гориндж. — Предполагам, че просто е срещнал стар приятел или нещо подобно и е отишъл с него на някаква среща или някъде на континента… Той е толкова разсеян!
— Отдавна ли го познавате?
— О, да. Той идва тук от… един момент… поне от пет или шест години.
— А вие отдавна ли сте тук? — запита внезапно главният инспектор.
— От около четиринадесет години — каза мис Гориндж.
— Приятно място — повтори отново Дейви. — Обикновено отец Пенифадър отсядаше тук, нали?
— Да, винаги идваше при нас. Винаги пишеше доста по-рано, за да му запазим стаята. Когато пише, е много по-ясен, отколкото в действителност. Искаше стая от седемнадесети до двадесет и първи ноември. През това време щеше да отсъствува за една-две нощи и искаше да му се пази стаята. Много често е правил така.
— Кога започнахте да се безпокоите за него? — попита Кембъл.
— Е, аз изобщо не съм се безпокоила. На двадесет и трети стаята ни потрябва и тогава разбрахме, че не се е върнал от Лугано…
— В бележките ми е записано Люцерн — каза Кембъл.
— Да, да. Мисля, че беше Люцерн. Някакъв археологически конгрес или нещо подобно. Както и да е, когато разбрах, че още го няма, а багажът му е в стаята, стори ми се странно. Разбирате ли, по това време всичко е препълнено и стаята му беше ангажирана от друг, нейно благородие мис Сандърс, която живее в Лайм Риджис. Тя винаги наема тази стая. А после се обади икономката му. Безпокоеше се.
— Името й е мисис Маккре. Така разбрах от архидякон Симънс. Познавате ли я?
— Не лично, но сме разговаряли един или два пъти по телефона. Мисля, че е жена, на която може да се разчита и работи при отец Пенифадър вече няколко години. Беше доста обезпокоена. Тя и архидякон Симънс говорили с близките и приятелите на отеца, обаче не научили нищо от тях. Той очаквал архидякон Симънс да му гостува, но не се е прибрал у дома.
— Този отец винаги ли е толкова разсеян? — попита Таткото.
Мис Гориндж не му обърна внимание. Този дебел човек, който вероятно е съпровождащият сержант, прекалено много се изтъкваше.
— А сега разбрах — продължи мис Гориндж с раздразнение, — а сега разбрах от архидякон Симънс, че отецът изобщо не е бил на конференцията в Люцерн.
— Не ги ли е уведомил, че няма да отиде?
— Не зная… не, поне не оттук. Интересувам се само доколкото това засяга нас. Във вечерните вестници се споменава… Искам да кажа, че се отбелязва фактът за изчезването му. Не беше споменато, че е отседнал тук. Надявам се, че няма да го споменат. Не искаме да ни нападнат журналисти. Това не би се понравило на нашите гости. Ще ви бъдем много признателни, ако не се разчуе, мистър Кембъл. Искам да кажа — не искаме да излезе, че той е изчезнал оттук.
— Багажът му още ли е тук?
— Да, в багажното. Ако не е бил в Люцерн, не сте ли обмислили възможността да е бил сгазен? Нещо от този род?
— Нищо подобно не се е случило.
— Наистина е много чудно — каза мис Гориндж и раздразнението й бе заменено от лек интерес. — Кара те да се чудиш къде ли е отишъл и защо.
Таткото я погледна снизходително и каза:
— Разбира се, вие гледате на случая само с оглед интересите на хотела. Съвсем естествено.
— Разбирам — заяви инспектор Кембъл, като още веднъж погледна в бележника си, — че отец Пенифадър е напуснал хотела в шест и тридесет на деветнадесети ноември. Носел е малка чанта и заминал с такси за Атенеум Клуб.
Мис Гориндж кимна с глава.
— Да, вечерял е в Атенеум Клуб. Архидякон Симънс ми каза, че за последен път са го видели там.
В гласа на мис Гориндж прозвуча известно задоволство, тъй като бе отхвърлила възможността отецът да е бил видян за последен път в хотел Бъртрам.