— Е, добре е, че уточнихте фактите — каза любезно Таткото. — Той е излязъл с малката си синя чанта на БОАК, нали? Излязъл и повече не се е връщал.
— Виждате, че не мога да ви помогна — заяви мис Гориндж, като с това показваше, че трябва да се върне към своите задължения.
— Изглежда вие не можете — каза Таткото, — но някой друг вероятно би могъл.
— Някой друг ли?
— Да, защо? Някой друг от персонала.
— Не вярвам да знаят нещо. Щяха да ми докладват.
— Е, може би. А може не. Искам да кажа, че щяха да ви докладват, ако наистина знаеха нещо. Обаче мен ме интересува какво е казал.
— Какво по-точно? — запита мис Гориндж.
— О, просто някоя случайна дума, която се казва пред прислугата. Нещо от рода на „Отивам да се видя с един стар приятел, когото не съм виждал от последната ни среща в Аризона“. Нещо подобно или пък „Отивам на гости на една моя племенница по случай конфирмацията на дъщеря й“. Такива неща често се случват с разсеяните. Те показват какво става в мозъка им. Може би, когато е излязъл от клуба и се е качил на таксито, да си е помислил „Къде ли щях да ходя?“ и като си е спомнил… е, например за племенницата си, да е отишъл там.
— Разбирам мисълта ви — каза неуверено мис Гориндж. — Но не изглежда много правдоподобно.
— О, никога не се знае — каза Таткото бодро. — Освен това и гостите. Предполагам, че отец Пенифадър е познавал някои от тях.
— Да — съгласи се мис Гориндж. — Да видим. Виждала съм го да разговаря с… да, лейди Селина Хейзи, а също и с епископа от Норуич. Те са стари приятели. Били са заедно в Оксфорд. Също и мисис Деймсън и дъщерите й. От един край са. Да, той действително познава доста хора.
— Виждате ли — каза Таткото, — може да е говорил с някои от тях. Може просто да е споменал нещо дребно, което би ни насочило. Има ли сега някой от гостите, който да се познава с отеца?
Мис Гориндж се замисли и сбърчи чело.
— Мисля, че генерал Редли е още тук и една стара дама от провинцията, която е идвала тук като момиче. Така ми каза тя. Не мога да си спомня името й в момента, но мога да го открия. Да, да, казва се мис Марпъл. Мисля, че тя го познава.
— Добре. Можем да започнем с тези двамата. Предполагам, че има и някоя камериерка.
— О, да — каза мис Гориндж, — но тя вече бе разпитвана от сержант Уейдъл.
— Зная, но може би не в този смисъл. А какво бихте казали за сервитьора, който обслужва неговата маса? Или пък за главния сервитьор?
— Това, разбира се, е Хенри — каза мис Гориндж.
— Кой Хенри? — попита Таткото.
Мис Гориндж го изгледа учудено. Струваше й се невъзможно човек да не познава Хенри.
— Хенри е тук по-отдавна от мен — заяви тя. — Сигурно сте го забелязали на влизане. Той поднася чая.
— Спомням си, че го видях — каза Дейви.
— Не зная какво бихме правили без Хенри — разпали се мис Гориндж. — Той е наистина великолепен! Просто дава тон на всичко.
— Може би ще ми сервира един чай — каза главният инспектор Дейви. — Видях, че имате и кифлички. Бих си хапнал една.
— Разбира се, стига да желаете — каза мис Гориндж доста хладно. — Да поръчам ли да ви сервират чая в хола? — добави тя, като се обърна към инспектор Кембъл.
— Това би… — започна инспекторът, когато вратата се разтвори и влезе мистър Хъмфриз.
Той погледна въпросително мис Гориндж, която му обясни:
— Господата са от Скотланд Ярд, мистър Хъмфриз.
— Инспектор Кембъл — представи се Кембъл.
— Да, разбира се — каза мистър Хъмфриз. — Случаят Пенифадър, нали? Много странна работа. Надявам се, че нищо не се е случило с бедния отец?
— Аз също — допълни мис Гориндж. — Толкова приятен старец!
— От старата гвардия — добави Хъмфриз одобрително, а главният инспектор Дейви забеляза:
— Изглежда, че тук има мнозина от старата гвардия.
— Надявам се, че да — заяви мистър Хъмфриз. — Да, в доста случаи тук се събират мнозина.
— Имаме си традиции — заяви мис Гориндж гордо. — Тези хора идват тук всяка година. Идват и много американци — от Бостън, от Уошингтън. Тихи и приятни хора.
— Харесват нашата английска атмосфера — каза мистър Хъмфриз, като демонстрира с усмивка своите бели зъби.
Таткото го погледна замислен, а инспектор Кембъл запита:
— Сигурен ли сте, че Отец Пенифадър не е оставил нещо? Може би на някого, който е забравил да го предаде?