Выбрать главу

В къщата се чу шум от стъпки. Изглежда го бяха завели в някаква болница. Ала не, не беше така. С увеличаването на светлината стаята му се видя мизерна и бедно мебелирана. Шумът долу продължаваше. Чу му се глас, който извика:

— Довиждане, скъпи. Наденица и пюре тази вечер.

Отец Пенифадър се замисли. Наденица и пюре. Думите звучаха доста приятно.

— Струва ми се, че съм гладен.

Вратата се отвори. Влезе жена на средна възраст, отиде до завесите, дръпна ги и се обърна към леглото.

— А, вие сте се събудили? Как се чувствувате?

— Наистина не зная — отвърна отец Пенифадър с немощен глас. — Не съм съвсем сигурен.

— Не съм и очаквала. Бяхте много зле. Нещо ни беше ударило, така каза докторът. Тези шофьори! Дори не спират, след като блъснат някого.

— Злополука ли съм претърпял? — попита отецът. — Катастрофа?

— Да — каза жената. — Намерихме ви край шосето, когато се прибирахме. Отначало помислихме, че сте пиян. Мъжът ми реши, че е по-добре да погледне и видя, че сте ударен. Не миришехте на алкохол, нямаше и никаква кръв. Но лежахте вцепенен като дърво. Не можехме да ви оставим и мъжът ми ви пренесе тук. Разбирате ли?

— Аха! — отвърна отец Пенифадър тихо, изморен от тези разкрития. — Добрата самарянка.

— Видяхме, че сте пастор и затова решихме да не звъним в полицията, тъй като това можеше да не ви хареса. Извикахме доктор Стоукс да ви прегледа. Все още го наричаме така, макар че му отнеха правата. Много приятен човек, малко разочарован, след като му отнеха правата. Всичко стана заради доброто му сърце. Помагаше на загазилите момичета. Както и да е, той е добър лекар и го викнахме да ви види. Каза, че нямало голяма опасност. Всичко, което трябваше да правим, бе да ви държим на спокойствие и в тъмна стая. „Имайте предвид“, каза той, „че не давам мнение. Всичко това е неофициално. Нямам право да предписвам рецепти или да лекувам. Смятам, че трябва да се обадите в полицията, но ако не искате — ваша си работа.“ Извинете, ако говоря с неуважение, сър. Докторът има такъв лош език. А сега какво ще кажете за малко супа или хляб и топло мляко?

— С удоволствие ще хапна каквото ми предложите — отговори отец Пенифадър.

Той се отпусна на възглавницата си. Произшествие? Значи това бе станало. Произшествие, а той не помнеше нищо!

След няколко минути добрата жена се върна с поднос, на който носеше димяща купа.

— След това ще се почувствувате по-добре. Щях да ви сложа малко бренди или уиски, но докторът забрани.

— Разбира се — отвърна отецът. — Не е разумно. Не и при сътресение на мозъка.

— Ще ви сложа още една възглавница зад гърба. Добре ли е сега? Ето готово!

— Да, но къде съм? Кое е това място?

— Милтън Сейнт Джон — каза жената. — Не знаехте ли?

— Милтън Сейнт Джон — повтори отец Пенифадър. — Никога не съм чувал за него.

— Селото не е голямо.

— Вие бяхте много любезна — каза отец Пенифадър. — Мога ли да ви попитам за името?

— Мисис Уитлинг. Ема Уитлинг.

— Много сте любезна — повтори отец Пенифадър. — Но това произшествие. Просто не мога да си спомня…

— Ще си спомните, има време.

— Милтън Сейнт Джон — каза си отец Пенифадър. — Името не ми говори нищо. Колко странно!

Глава 17

Сър Роналд Грейвс нарисува една котка върху попивателната си хартия, след това погледна огромната фигура на главния инспектор Дейви, който седеше срещу него и нарисува един булдог.

— Ладислав Малиновски ли? — каза той. — Може. Имате ли някакви доказателства?

— Не, но би могъл да е той, нали?

— Човек без нерви. Спечели световния шампионат. Преди година катастрофира. Лоша репутация с жените. Съмнителни източници на доходите му. Пръска пари тук и в чужбина. Непрестанно се разхожда оттук до континента и обратно. Мислите ли, че той е човекът, който стои зад големите обири?

— Не мисля, че той ги планира, но изглежда е замесен.

— Защо?

— Първо, кара кола Мерцедес-Ото. Състезателен модел. Колата отговаря на описанието на забелязаната близо до Бедхемптън сутринта, когато стана обирът. Различни номера, но ние сме свикнали с това. ФАН 2299, вместо ФАН 2266. Наоколо няма много коли Мерцедес-Ото от този тип. Лейди Седжуик и младият лорд Меривейл имат такива.

— Не мислите ли, че Малиновски е главният?