— Не. На върха са по-големите умове, но и той е вътре. Разгледах досиетата. Вземете например обира в Мидлънд и Уест Лондон. Три фургона случайно — съвсем случайно — бяха блокирали една улица. Една кола Мерцедес-Ото, която била там, успяла да се измъкне.
— Но по-късно е била спряна.
— Да, и била оставена да си върви. Особено след като хората, които съобщили за нея, не били сигурни за точния номер. Било съобщено ФАН 3366, а регистрационният номер на Малиновски е ФАН 2266. Същата история.
— И вие продължавате да настоявате, че има връзка с хотел Бъртрам? Че там се върши нещо?
Таткото се потупа по джоба.
— Всичко е тук. Фирмата е регистрирана съвсем законно. Баланси, капитал, директори и тъй нататък. Но това не значи нищо! Тези финансови представления са все еднакви — просто змии, които се изяждат една друга, фирми и холдингови компании, разбирате ли — свят да ти се завие!
— Хайде, Татко! Така е в Сити. Заради данъците…
— Това, което ми трябва, са истинските сведения. Ако ми разрешите, сър, бих искал да отида и поговоря с някого от върховете.
Сър Роналд се втренчи в него.
— Какво точно искате да кажете с „върховете“?
Таткото назова едно име. Сър Роналд се разтревожи.
— Не съм много сигурен. Мисля, че не бихме могли да безпокоим точно него.
— Но може да е много полезно.
Замълчаха и се погледнаха един друг. Погледът на Таткото бе спокоен и търпелив, но неотстъпчив. Сър Роналд се предаде.
— Вие сте заядлив стар дявол, Фред! — заяви той. — Нека да бъде както искате. Идете да безпокоите най-големите умове на международните финанси в Европа.
— Той ще знае — каза главният инспектор Дейви. — Ще знае. А ако не знае, може да го разбере само чрез натискане на едно копче на бюрото си или като се обади по телефона.
— Не мисля, че ще бъде доволен.
— Сигурно не — заяви Таткото, — обаче няма да му отнеме много време. Но исках зад гърба си да имам някакъв авторитет.
— Наистина ли говорите сериозно за онова място — хотел Бъртрам? Но какви основания имате? Ръководят го добре, има почтена клиентела, никакви неприятности със законите.
— Зная, зная! Няма пияници, няма наркотици, няма хазарт, няма връзки с криминалния свят. Всичко е чисто като сняг. Няма хипита, нито хулигани. Само сериозни стари дами от Викторианската епоха, провинциални семейства, пътници от Бостън и най-почтените части на Съединените Щати. И все пак уважаваният отец е видян да напуска хотела в три часа след полунощ малко крадешком…
— Кой го е видял?
— Една стара дама.
— Как е успяла да го види? Защо не е спяла в леглото си?
— Старите дами са такива, сър.
— Говорите за… как му беше името… отец Пенифадър.
— Именно за него, сър. Беше докладвано за изчезването му и Кембъл се занимава с това.
— Странно съвпадение. Името му се появи точно по време на обира на пощата в Бедхемптън.
— Наистина ли? Как, сър?
— Друга стара дама или дама на средна възраст. Когато влакът е бил спрян на семафора, много хора се събудили и погледнали навън в коридора. Тази жена, която е от Чадминстър и познава отец Пенифадър, каза, че го е видяла да влиза във влака през една от вратите. Помислила, че е излязъл да види какво става навън и отново се качва. Щяхме да разследваме това заради съобщението, че е изчезнал…
— Чакайте! Влакът е бил спрян в пет и половина сутринта. Отец Пенифадър е напуснал хотела малко след три часа сутринта. Да, би могло да стане. Особено, ако са го закарали до там със състезателна кола.
— Значи отново се връщаме към Ладислав Малиновски. Какъв булдог сте вие, Фред! — заяви сър Роналд, поглеждайки към попивателните си.
След час и половина главният инспектор Дейви влизаше в една тиха и твърде мизерна канцелария.
Едрият човек зад бюрото стана и му подаде ръка.
— Главен инспектор Дейви ли? Седнете! Искате ли една пура?
Дейви поклати глава отрицателно.
— Трябва да се извиня — каза той с дълбокия си глас на провинциалист, — че ще отнема от ценното ви време.
Мистър Робинсън се усмихна. Беше пълен, много добре облечен мъж. Лицето му беше жълто, очите — тъмни и тъжни, а устата — широка и месеста. Той се усмихваше често и показваше доста едри зъби. За да яде по-добре с тях, си помисли главният инспектор Дейви. Английският му беше превъзходен и без всякакъв акцент, но не беше англичанин. Таткото се чудеше, както и много други преди него, какъв е мистър Робинсън по националност.