— Не бих казал връзка. Вие, така да се каже, сте собственикът, нали? — заяви Таткото.
Този път мистър Хофман явно се вцепени.
— Чудно ми е кой ви е казал това? — каза той меко.
— Истина е, нали? — запита весело главният инспектор Дейви. — Бих казал, че мястото е много хубаво. Би трябвало да се гордеете с него.
— О, да — каза Хофман. — Един момент… не можах съвсем да си спомня… нали разбирате… — Той се усмихна пренебрежително. — Притежавам много имоти в Лондон. Ако на пазара се появи нещо и ако има начин то да бъде купено евтино, вземам го. Имотите са добра инвестиция.
— А хотел Бъртрам евтино ли го взехте?
— Беше доста западнал — поклати глава мистър Хофман, а Таткото каза:
— Е, сега е стъпил на краката си. Бях там завчера. Много ме впечатли атмосферата му. Приятна стара клиентела, удобства, много лукс, без да изглежда луксозно.
— Лично аз зная малко за това — обясни мистър Хофман. — Той е просто един от имотите ми, но се надявам, че върви добре.
— Да, изглежда, че управителят ви е първокласен. Как се казваше той? Хъмфриз? Да, Хъмфриз.
— Прекрасен човек! — потвърди мистър Хофман — Предоставил съм всичко на него. Преглеждам баланса веднъж годишно, за да проверя дали върви добре.
— Хотелът беше пълен с титулувани особи — каза Таткото. — И с американски туристи. — Той поклати глава замислено. — Чудесна комбинация.
— Казахте, че сте били там завчера. Предполагам неофициално?
— Няма нищо сериозно. Исках само да си изясня една малка загадка.
— Загадка? В хотел Бъртрам?
— Така изглежда. Загадката на изчезналия пастор, така може да се нарече.
— Това е шега — каза мистър Хофман. — Това е вашият шерлокхолмсовски език.
— Този пастор е излязъл една вечер от хотела и повече никой не го е видял.
— Интересно — каза мистър Хофман, — но такива неща се случват. Спомням си една сензация отпреди много години. Полковник… как ли му беше името? Струва ми се — полковник Фъргюсън. Излязъл веднъж от клуба си и повече никой не го видял.
— Разбира се — промълви Таткото с въздишка. — Много от тези изчезвалия са доброволни.
— Вие знаете по-добре от мен, драги инспекторе — каза мистър Хофман и добави: — Надявам се, че в хотел Бъртрам са ви оказали помощ.
— Не можеше да бъдат по-любезни — каза Таткото. — Тази мис Гориндж, предполагам, че работи при вас от доста време?
— Възможно е. Аз наистина зная толкова малко, не проявявам никакъв личен интерес, разбирате ли? Фактически — той се усмихна невесело, — учудих се, че ме знаете като собственик.
Това не беше съвсем като въпрос, но още веднъж в очите му проблесна тревога. Таткото я забеляза, без да се издаде с нищо.
— Тези фирми в Сити са като гигантски октопод — каза той. — Ще ме заболи главата, ако започна да се занимавам с тази страна на нещата. Разбрах, че тази компания — Мейфър Холдинг Тръст или както там й беше името — е регистрирана като собственик. Те я взели от другата компания и така нататък. Но истина е, че принадлежи на вас. Толкова е просто. Прав ли съм?
— Аз и моите директори сме това, което наричате „хората отзад“, така ли?
— Вашите директори? А кои са те? Вие и брат ви, струва ми се.
— Брат ми Вилхелм е мой съдружник. Трябва да разберете, че хотел Бъртрам е само едно звено от веригата хотели, учреждения, клубове и други лондонски предприятия.
— Някои други от директорите?
— Лорд Пъмфрит, Ейбъл Айсъкстейн — гласът на Хофман внезапно стана остър. — Наистина ли искате да знаете всички тези неща? Само защото се занимавате със случая на изчезналия пастор?
Таткото поклати глава и го погледна внимателно.
— Предполагам, че е просто любопитство. Търсенето на отеца ме доведе до хотел Бъртрам, но след това ме заинтересуваха някои неща. Понякога само едно нещо води след себе си друго.
— Предполагам, че е така — усмихна се Хофман. — А сега любопитството ви задоволено ли е?
— Когато човек иска да получи информация, най-добре е да отиде при извора — каза Таткото любезно и стана. — Има само още едно нещо, което бих искал да разбера, но предполагам, че няма да ми кажете.
— Кажете, инспекторе — Хофман беше нащрек.
— Откъде си намирате служители за хотел Бъртрам? Чудесни са! Този момък, как му беше името… Май че Хенри. Прилича на архиепископ. Сервира чай и кифлички, чудесни кифлички. Незабравими!