— Вие обичате кифлички с повече масло, така ли. — Очите на Хофман с неодобрение се спряха върху пълната фигура на Таткото.
— Струва ми се, че го забелязвате. Е, няма повече да ви задържам. Предполагам, че сте зает да преценявате възможностите за поглъщане на фирми.
— Изглежда ви доставя удоволствие да се преструвате, че не разбирате тези неща. Не съм зает. Не допускам работата да ме погълне всецяло. Вкусовете ми са прости. Живея скромно с розите и семейството си, на което съм много предан.
— Звучи идеално — отбеляза таткото. — Бих желал и аз да живея така.
Мистър Хофман се усмихна и стана, за да се ръкува с него.
— Надявам се, че скоро ще намерите вашия изчезнал пастор.
— О, това е наред. Съжалявам, че не се изясних достатъчно добре. Той се намери — много разочароващ случай! Блъснала го кола и получил мозъчно сътресение.
Таткото отиде до вратата, а после се обърна и попита:
— Всъщност лейди Седжуик директор ли е във вашата компания?
— Лейди Седжуик ли? — Хофман замълча за момент. — Не. Защо би трябвало да бъде?
— О, просто слухове. Значи само акционерка?
— Да.
— Благодаря ви, мистър Хофман. Довиждане.
Таткото се върна в Скотланд Ярд и отиде при сър Роналд.
— Двамата братя Хофман стоят финансово зад хотел Бъртрам.
— Какво? Онези негодници ли?
— Да.
— Успяват да го запазят в тайна.
— Да. Робърт Хофман не остана доволен от разкритието ми. Това бе шок за него.
— И какво каза?
— О, разговаряхме формално и учтиво. Опита се да разбере как съм научил всичко това.
— Предполагам, че не сте му обяснили.
— Разбира се, че не.
— Как обяснихте отиването си при него?
— Не съм обяснявал нищо, сър — каза Таткото.
— Не му ли се стори странно?
— Струва ми се, че да. Но мисля, че това беше най-добрият начин.
— Ако братя Хофман са зад всичко, това означава много. Те никога не се свързват с нещо, което би ги злепоставило. О, не! Те не организират престъпления, но ги финансират.
— Вилхелм се занимава с банковата страна на нещата в Швейцария. По време на войната е бил зад разни мошеничества, но не можахме да го докажем. Двамата братя имат много пари и ги използват за предприятия — някои легални, а други не. Но са внимателни, владеят тънкостите на търговията. Получава се такава картина: диаманти, банки, клубове, културни сдружения, учреждения, ресторанти, хотели… всички привидно притежавани от някой друг.
— Мислите ли, че Хофман организира грабежите?
— Не, мисля, че тези двамата се занимават само с финансирането им. Организаторът трябва да се потърси другаде — някъде, където работи първокласен мозък.
Глава 20
Тази вечер мъглата се бе спуснала над Лондон внезапно. Главният инспектор Дейви вдигна яката на палтото си и сви по Понд Стрийт. Той вървеше бавно като човек, който мисли за нещо друго и няма никаква определена цел, но всеки, който го познаваше добре, щеше да разбере, че е напълно нащрек. Той дебнеше като котка, преди да скочи върху жертвата си.
Тази вечер Понд Стрийт беше спокойна. Наоколо имаше само няколко коли. В началото мъглата се беше поразредила, но след това отново се сгъсти. Идващият от Парк Лейн шум не беше по-силен от този на някоя странична улица в покрайнините. Повечето от автобусите бяха спрели. Само от време на време преминаваше по някоя кола. Главният инспектор Дейви се върна обратно. Отново тръгна без посока насам-натам, но всъщност не вървеше без посока, а се въртеше около една и съща сграда — хотел Бъртрам. Беше огледал източната му страна, а след това — западната, северната и южната. Разгледа паркираните отпред коли, след това колите в задънената улица. Една от тях привлече вниманието му и той спря.
„Значи си тук, красавице“, каза си той и сви устни, а след това погледна номера и продължи: „Тази вечер ФАН 2266, нали?“ Наведе се и опипа с пръсти табелката. „Добра работа са свършили“, каза той тихо.
После отново тръгна и пак излезе на Понд Стрийт на около петдесет ярда от входа на хотел Бъртрам. Спря още веднъж, възхищавайки се на друга състезателна кола.
— И ти си красавица — каза гласно главният инспектор Дейви. — И номерът ти е същият като последния път. Дори ми се струва, че номерът ти винаги е един й същ. А това значи… дали значи? — Той погледна към небето. — Мъглата става все по-гъста! — каза си той.