— Време е за онази среща на комитета, мамо. Ти ми каза, че е много важно.
— Боже мой! — възкликна майката.
— Знаеш, че без теб ще се объркат.
— Да, така е. Но не трябвам ли тук?
— Не, няма нужда, мадам — отвърна главният инспектор. — Не се безпокойте. Аз свърших почти всичко, което исках да узная. Имам още един-два въпроса за хората в Италия и мисля, че дъщеря ви ще ми помогне.
— Ех, ако мислиш, че ще се оправиш сама, Бриджит.
— Разбира се, мамо.
Най-после майката тръгна за срещата.
— Господи! — възкликна Бриджит, когато се върна и затвори вратата. — Трудни хора са това майките.
— Така са ми казвали. И други момичета имат неприятности с майките си.
— Стори ми се, че мислите обратното.
— О, да! — заяви Дейви. — Обаче младите момичета не са съгласни. Сега ще ми кажете ли нещо повече?
— Не можех да говоря откровено пред мама — обясни Бриджит, — но разбирам, че е много важно да знаете колкото се може повече. Зная, че Елвира се тревожи много от нещо и че се страхува. Не ми е казвала, че е в опасност, но аз го зная.
— Разбрах, че има нещо такова, но не исках да ви разпитвам пред майка ви.
— Не искахме мама да узнае това. Щеше да се изплаши и да раздрънка на всички. А Елвира не иска нещата да се разгласяват.
— Преди всичко — каза главният инспектор — бих желал да науча за кутията шоколад в Италия. Разбрах, че е получила кутия с шоколад, който е бил отровен.
Очите на Бриджит се разтвориха широко.
— Отровен ли? О, не мисля така. Поне…
— Но имаше нещо, нали?
— Да. Елвира получи кутия шоколад и след като изяде доста от тях през нощта се почувствува много зле.
— Но тя не се усъмни, че се е отровила?
— Не, или… о, да. Каза, че някой може да се е опитал да я отрови и прегледахме шоколада, за да видим дали не е сложено нещо в него.
— Имаше ли?
— Не — отвърна Бриджит. — Или поне не успяхме да открием.
— Но може би Елвира още си мисли така?
— Може, но не ми е казвала нищо.
— И вие мислите, че тя се страхува от някого?
— Тогава не забелязах. Това стана по-късно, тук.
— А онзи младеж, Гуидо?
Бриджит се изкикоти и отговори:
— Беше лапнал по Елвира.
— И вие и приятелката ви се срещахте с него?
— Е, на вас мога да кажа — все пак сте от полицията. Това не е важно и се надявам, че разбирате. Графиня Мартинели беше много строга и ние си имахме своите хитрини. Всички се подкрепяхме една друга.
— Вероятно сте я лъгали?
— Боя се, че да. Но какво можехме да направим, след като тя беше толкова подозрителна?
— Значи се срещахте с Гуидо. Той заплашваше ли Елвира?
— О, не мисля, че беше сериозно.
— Може тя да се е срещала с някой друг?
— … Не зная.
— Моля ви, мис Бриджит, кажете ми. Може да е важно.
— Да, разбирам. Е, имаше и някой друг. Не зная кой е, но зная, че имаше някой, на когото тя наистина държеше. Елвира беше много сериозна. Искам да кажа, че наистина е било важно.
— Тя срещаше ли се с него?
— Мисля, че да. Казваше, че излиза с Гуидо, обаче невинаги беше с него.
— Не знаете ли кой е той.
— Не — усмихна се нерешително Бриджит.
— Възможно ли е да е бил състезателят Ладислав Малиновски?
— Значи знаете? — удиви се Бриджит.
— Прав ли съм?
— Да, мисля, че сте прав. Тя имаше снимката му, изрязана от вестник. Криеше я в чорапа си.
— Може би за нея той е бил просто герой.
— Може, разбира се, но не мисля така.
— Срещаше ли се с него и тук?
— Не зная. Виждате ли, аз не зная какво е правила след завръщането си от Италия.
— Идвала е в Лондон на зъболекар — напомни й Дейви — или е казала така. Вместо това е дошла при вас. Позвънила е на мисис Мелфорд с някаква история за стара гувернантка.
Бриджит се засмя и инспектор Дейви каза:
— А това не беше вярно, нали? Къде е била тя в действителност?
Бриджит се поколеба и после каза:
— Беше в Ирландия.
— В Ирландия ли? А защо?