— Да, сър — каза главният инспектор Дейви, — много странна история.
— Хотел Бъртрам в мъгла. Да, миналата нощ имаше голяма мъгла. Предполагам, че в такова време се случват много подобни неща. Джебчийство, обири…
— Не беше точно така — каза Таткото. — Никой не се е опитвал да ограби мис Блейк.
— Откъде дойде изстрелът?
— Не сме сигурни поради мъглата. И тя не е сигурна. Но мислим, че човекът е бил наблизо.
— Стрелял е два пъти?
— Да. Първият изстрел не е улучил. Портиерът се втурнал към нея и я прикрил точно преди втория.
— Значи са улучили него вместо нея?
— Да.
— Много смел човек.
— Беше смел — каза главният инспектор. — Ирландец.
— Как се казва.
— Гормън. Майкъл Гормън.
— Майкъл Гормън. — Еджъртън се намръщи за миг. — Не. За момент ми се стори, че името ми е познато.
— Името му е съвсем обикновено. Все пак той спаси момичето.
— А защо дойдохте при мен, инспекторе?
— За информация. Ние винаги търсим пълна информация за жертвата.
— О, естествено, естествено. Обаче аз съм виждал Елвира само два пъти от времето, когато беше дете.
— Разбрах, че е идвала при вас преди около седмица.
— Да, точно така. Какво искате да знаете? Ако е нещо за нея, за приятелите й или за любовните й недоразумения, по-добре се обърнете към някоя жена. Мисис Карпентър я доведе от Италия, а мисис Мелфорд е жената, с която Елвира живее.
— Вече се виждах с мисис Мелфорд.
— О!
— И никаква полза. Абсолютно никаква полза, сър. И без това искам да разбера нещо за момичето. Видях го и си имам своето мнение. Чух каквото имаше да ми каже или по-точно, каквото пожела да ми каже…
Движението на веждата на мистър Еджъртън му показа, че последният е разбрал значението на думата „пожела“.
— Казаха ми, че е обезпокоена, уплашена, възбудена от нещо, мислела, че животът й се намира в опасност. Такова ли беше впечатлението ви, когато я видяхте?
— Не — отвърна бавно Еджъртън. — Не бих казал такова нещо, въпреки че спомена неща, които ми се сториха странни.
— Какви?
— Попита ме кой ще я наследи, ако умре неочаквано.
— Аха! — възкликна главният инспектор Дейви. — Значи е мислила за тази възможност? Интересно.
— Имаше нещо наум, обаче не зная какво. Искаше също така да узнае колко пари притежава или ще притежава, когато стане на двадесет и една година. Това е по-разбираемо.
— Предполагам, че са много.
— Много голямо състояние, инспекторе.
— Как мислите, защо е искала да узнае?
— Не зная — каза Еджъртън. — Спомена нещо за женитба.
— Мислите ли, че в случая е замесен мъж?
— Нямах основание, но ми се стори вероятно. Помислих си, че си има приятел. Лъском — имам предвид полковник Лъском — не знае за никакъв приятел. Но добрият стар Дерек не би и могъл да знае. Той се развълнува много, когато му казах, че вероятно има някаква любовна връзка и при това неподходяща.
— Неподходяща е — заяви главният инспектор.
— О! Тогава знаете кой е?
— Мога да отгатна — Ладислав Малиновски.
— Състезателят? Нима? Хубав дявол! Жените лесно си падат по него. Чудя се как е попаднал на Елвира. Не виждам къде са могли да се срещнат или да… той беше в Рим преди няколко месеца. Сигурно са се срещнали там.
— Може би. А възможно ли е да го е срещнала чрез своята майка?
— Какво, чрез Бес ли? Не ми се струва вероятно.
Дейви се изкашля.
— Говори се, че лейди Седжуик и Малиновски са интимни приятели.
— О, да! Зная за тази мълва. Може да е истина, а може и да не е. Те имат еднакви характери. Бес има доста любовни афери, въпреки че не е нимфоманка. Хората са готови да го кажат за нея, но Бес не е от този тип. Освен това, доколкото зная, Бес и дъщеря й не се познават.
— Това ми каза и лейди Седжуик. Вие съгласен ли сте?
Еджъртън кимна.
— Какви други роднини има мис Блейк?
— Никакви. Двамата братя на майка й бяха убити през войната, а тя беше единственото дете на стария Конистън. Мисис Мелфорд всъщност е братовчедка на полковник Лъском. Лъском прави всичко за момичето, но… все пак, трудно е за един мъж.
— Мис Блейк е говорила за женитба. Малко вероятно е… искам да кажа… възможно ли е вече да се е омъжила?