— Не е пълнолетна. Трябва първо да получи нашето съгласие.
— Да, но невинаги го искат.
— Зная. За съжаление. Трябва да се обиколят всички съдебни инстанции, за да ги поставяме под попечителство, но дори и това има своите трудности.
— А след като се омъжи, предполагам, че мъжът й ще наследи състоянието?
— Тази мисъл за женитба е просто невероятна. За нея се грижеха много старателно и…
Той млъкна под въздействието на циничната усмивка на главния инспектор Дейви. Колкото и старателно да се грижеха за нея, тя все пак беше успяла да се свърже с неподходящия Ладислав Малиновски.
— Вярно е, че майка й избяга — каза той.
— Майка й да. Тя би направила това, но мис Блейк е друг тип. Тя върви по своя път по друг начин.
— Вие не мислите, че…?
— Нищо не мисля. Все още нищо не мисля — заяви главният инспектор Дейви.
Глава 24
Ладислав Малиновски погледна двамата полицейски инспектори и се засмя.
— Много е забавно — каза той. — Изглеждате тържествени като бухали. Абсурдно е да ме извикате тук и да ме разпитвате. Нямате нищо срещу мен, съвсем нищо.
— Смятаме, че можете да ни помогнете, мистър Малиновски — каза официално инспектор Дейви. — Вие притежавате кола Мерцедес Ото с номер ФАН 2266.
— А защо да нямам такава кола?
— Няма никаква причина, сър. Просто има малко объркване с номера й. Колата ви е била на шосе М7, обаче номерът й е бил друг.
— Глупости! Сигурно е била някоя друга кола.
— Няма много такива. Проверихме ги всичките.
— Изглежда, че вярвате на всичко, което ви докладва пътната полиция. Това е смешно! Къде е било всичко това?
— Мястото, където полицията ви е спряла и е поискала да види документите ви, е било недалеч от Бедхемптън. Станало е през нощта на обира на ирландския пощенски влак.
— Наистина ме забавлявате — каза Ладислав Малиновски.
— Имате ли пистолет?
— Разбира се. Имам автоматичен и обикновен.
— И двата ли са ваши?
— Естествено.
— Вече ви предупредих, мистър Малиновски!
— Известното полицейско предупреждение. „Каквото и да кажете, ще бъде записано и използувано срещу вас в съда“.
— Не е точно това — каза меко Таткото. — Използувано, да. Против, не. Сигурен ли сте, че не искате да дойде адвокатът ви?
— Не обичам адвокатите.
— Къде са оръжията ви?
— Мисля, че знаете добре, инспекторе. Малкият пистолет е в джоба на колата ми Мерцедес Ото, чийто номер, както казах е ФАН 2266. А револверът е в едно чекмедже в апартамента ми.
— Прав сте за този в апартамента — заяви Таткото, — но другият не е в колата.
— В колата е. В левия джоб.
Таткото поклати отрицателно глава.
— Може да е бил, но сега не е. Този ли е, мистър Малиновски?
Той подаде малък автоматичен пистолет. Ладислав Малиновски го пое с голямо учудване.
— А, да. Значи вие сте го взели от колата ми.
— Не — отвърна Таткото. — Не сме го взели от колата ви. Намерихме го другаде.
— Къде?
— На Понд Стрийт. Изглежда е бил изпуснат от човек, който е вървял или по-скоро е бягал.
Ладислав Малиновски сви рамене.
— Това няма нищо общо с мен. Не съм го изтървал аз. Беше в колата ми преди един-два дни. Не проверявам непрестанно дали това, което съм сложил някъде, все още е там. Просто предполагам, че е така.
— Знаете ли, мистър Малиновски, че това е пистолетът, с който бе застрелян Майкъл Гормън на двадесет и шести ноември?
— Майкъл Гормън ли? Не го познавам.
— Портиерът на хотел Бъртрам.
— А, да! Дето го застреляха. Четох за това. И вие твърдите, че е стреляно с моя пистолет? Глупости!
— Не са глупости. Експертите го изследваха. Знаете достатъчно за оръжията, за да разберете, че може да се разчита на заключението им.
— Опитвате се да ме натопите. Зная на какво сте способни вие полицаите.
— Мисля, че познавате полицията по-добре, мистър Малиновски.
— Искате да кажете, че аз съм застрелял Майкъл Гормън?
— Засега само питаме. Нямаме определено становище по въпроса.
— Обаче си мислите точно това — че аз съм застрелял тази личност с военни дрехи. А защо? Не му дължа пари, нямам нищо против него?
— Стреляно е по една млада дама. Гормън се е притекъл да я защити и е получил втория куршум.