— Няма да ви арестувам, мис Марпъл — усмихна се Таткото. — Вие имате алиби.
Мис Марпъл замълча и след малко каза:
— Разбирам.
Стигнаха до хотел Бъртрам в мълчание. Мис Гориндж вдигна глава, когато влязоха, но главният инспектор Дейви поведе мис Марпъл към асансьора.
— Втория етаж!
Асансьорът се издигна, спря и Таткото я поведе по коридора. Когато отвори вратата на стая 18, мис Марпъл каза:
— Това е стаята, в която бях отседнала.
— Да — съгласи се Таткото.
Мис Марпъл седна в креслото.
— Много удобна стая — забеляза тя с въздишка.
— Сигурно знаят, че е удобна — съгласи се Дейви.
— Изглеждате уморен, инспекторе — неочаквано проговори мис Марпъл.
— Наложи се да пътувам. Между другото, тъкмо се връщам от Ирландия.
— Така ли? От Белингоулън?
— Откъде, по дяволите, знаете за Белингоулън? Извинете…
Мис Марпъл се усмихна, прощавайки му.
— Предполагам, че Майкъл Гормън ви е казал, че е от там.
— Не съвсем — заяви мис Марпъл.
— Тогава — извинете за въпроса — откъде знаете?
— Боже мой! — възкликна мис Марпъл. — Много просто. Случи ми се да подочуя нещичко.
— О, разбирам.
— Не подслушвах. Беше на обществено място. Честно казано, обичам да слушам какво си говорят хората. Всеки го прави. Особено, когато си стар и не излизаш много. Когато хората до теб говорят, ти слушаш.
— Е, да. Това е съвсем естествено — каза Дейви.
— Та на въпроса — продължи мис Марпъл. — Ако хората не си понижават гласовете, явно е, че са готови да бъдат подслушвани. Обаче понякога не съзнават, че не са сами в стаята. И тогава трябва да решиш какво да правиш. Да станеш и да се изкашляш или пък да си стоиш тихо и да се надяваш, че няма да доловят присъствието ти. И в двата случая е доста неловко.
Главният инспектор Дейви погледна часовника си и каза:
— Знаете ли, бих искал да чуя още за това, но отец Пенифадър ще пристигне всеки момент. Трябва да отида да го доведа. Имате ли нещо против?
Мис Марпъл отвърна, че няма. Дейви излезе от стаята.
Отец Пенифадър влезе в салона на хотел Бъртрам. Леко се намръщи, учуден какво тук се беше променило. Може да са го боядисали. Той поклати глава. Не беше това, но имаше нещо. Не можа да разбере, че разликата беше в шестфутовия портиер със сини очи и тъмна коса и новия петфутов портиер със смъкнати рамене, лунички и пясъчноруса коса под фуражката. Просто му се струваше, че нещо се е променило. Мис Гориндж си беше там и го поздрави.
— Приятно ми е да ви видя, отец Пенифадър. Да си приберете багажа ли сте дошли? Той е готов. Само ни кажете и ще го изпратим на адреса, на който поискате.
— Благодаря — отвърна отец Пенифадър. — Много ви благодаря, мис Гориндж. Винаги сте била любезна, но тъй като вече съм дошъл в Лондон, реших, че мога да дойда и сам да го взема.
— Толкова се безпокояхме за вас — каза мис Гориндж. — Не можеха да ви открият. Чух, че сте претърпели злополука.
— Да — отговори отец Пенифадър. — Днешните шофьори карат прекалено бързо. Много опасно. Нищо не помня. Лекарите казват, че съм получил мозъчно сътресение. — Той тъжно поклати глава. — А вие как сте, мис Гориндж?
— О, аз съм много добре.
В този момент на отец Пенифадър му се стори, че мис Гориндж също се е променила. Вгледа се в нея, като търсеше разликата. Косата й? Бе същата както винаги. Черна рокля с голяма брошка. Всичко беше както обикновено. И все пак, имаше разлика. Отслабнала ли беше? Или… да… Изглеждаше обезпокоена. Отец Пенифадър невинаги забелязваше, че хората са обезпокоени. Той не беше човек, който открива вълненията у хората, но днес забеляза може би защото мис Гориндж винаги бе изглеждала по един и същ начин.
— Надявам се, че не сте била болна? Изглеждате малко отслабнала.
— Имахме много неприятности, отче Пенифадър.
— Така, така. Съжалявам много. Надявам се, че не е било заради моето изчезване?
— О, не! — отговори тя. — Естествено се обезпокоихме много и за това, но когато научихме, че са ви намерили… — Тя замълча за миг и после добави: — Не, не, всъщност… може да сте чели в пресата, че Гормън, нашият външен портиер, беше убит.
— О, да — рече отец Пенифадър. — Спомням си. Четох във вестниците, че тук е станало убийство.
— Ужасно! — каза мис Гориндж. — Ужасно! Никога не се е случвало такова нещо в хотел Бъртрам. Нашият хотел не е от тези, в които стават убийства.