— И когато се омъжих за Джон Седжуик, а и за американския си съпруг. — Тя погледна Дейви и се засмя весело. — Толкова много двуженства, че наистина изглежда смешно.
— Никога ли не сте мислили за развод?
Лейди Седжуик сви рамене.
— Всичко изглеждаше като глупав сън. Не исках да разравям всичко отново. Естествено, казах на Джони.
При споменаването на това име гласът й омекна.
— А какво каза той?
— Не се интересуваше. Нито той, нито аз.
— Двуженството се наказва, лейди Седжуик.
Тя се засмя и го погледна. Кой щеше да се занимава с нещо, случило се преди години в Ирландия? Всичко беше минало и свършено. Мики си беше взел парите и заминал.
— Не разбирате ли? Изглеждаше глупав инцидент, който исках да забравя. Поставих го измежду нещата без значение.
— Но после един ден Майкъл Гормън се появи и се опята да ви шантажира?
— Глупости! Кой ви е казал това?
Главният инспектор погледна към мис Марпъл.
— Вие? — вгледа се Бес Седжуик в старата дама. — Какво знаете вие за това?
— Креслата в този хотел имат много високи облегалки — каза мис Марпъл. — Много са удобни. Седях в едно такова точно до камината в стаята за кореспонденция. Почивах си, преди да изляза навън. Вие влязохте, за да напишете някакво писмо. Предполагам, че не сте разбрали, че в стаята има някой. Така чух разговора ви с онзи човек.
— Вие сте подслушвали?
— Естествено — отвърна мис Марпъл. — А защо не? Стаята беше обща. Когато се показахте през прозореца и се обадихте на мъжа, аз нямах и представа, че ще водите частен разговор.
Бес бавно кимна с глава и каза:
— Съвсем честно. Да, разбирам. Но въпреки това, вие не сте разбрали добре. Мики не ме шантажираше. Може и да е пожелал, но аз го поставих на мястото му, преди да се бе опитал. — Устните й се разтегнаха в характерната й широка усмивка, която правеше лицето й толкова привлекателно. — Стреснах го.
— Да — съгласи се мис Марпъл. — Заплашихте го, че ще го застреляте. И ако искате да чуете мнението ми, добре го сторихте.
Веждите на Бес Седжуик се повдигнаха от изненада.
— Обаче аз не бях единствената, която чу — продължи мис Марпъл.
— Боже мой! Нима целият хотел ме е слушал?
— Другото кресло също беше заето.
— От кого?
Мис Марпъл погледна към главния инспектор Дейви. „Трябва да й се каже, но аз не бих могла“ говореше нейният поглед.
— В другото кресло е била дъщеря ви — рече Дейви.
— О, не! — рязко извика Бес. — О, не. Не Елвира! Разбирам. Тя си е помислила…
— Помислила си е, че трябва да отиде в Ирландия и да разбере истината. Не е било трудно да разбере.
— О, не! — промълви пак тихо Бес и добави: — Бедното дете… Дори и сега не ме попита нищо… Запази всичко в себе си. Ако ми беше казала, щях да й обясня нещата, щях да й обясня, че това няма значение.
— Може би тя нямаше да се съгласи с вас — заяви главният инспектор Дейви. — Смешно е, но… след толкова години работа в криминалистиката съм се научил… да не вярвам на простите неща. Простите неща са прекалено хубави, за да са верни. Снощното убийство бе такова. Дъщеря ви каза, че някой е стрелял по нея, но не я е улучил. Портиерът притичал да я спаси и е получил втория куршум. Това може и да е вярно, обаче нещата може и да са съвсем различни. Вие казахте съвсем искрено, лейди Седжуик, че Ладислав Малиновски няма никаква причина да напада дъщеря ви. Съгласни сме с вас. И аз не мисля, че има такава. Той е от онези мъже, които могат да вдигнат скандал на жена, да извадят нож и да я прободат, но не мисля, че е могъл да се скрие някъде и да чака хладнокръвно, за да я застреля. Да предположим обаче, че я е чакал някой друг. Викове, изстрели, а фактът е, че е застрелян Майкъл Гормън. Предположете, че това е трябвало да стане. Планът на Малиновски е много грижлив. Той избира мъглива нощ, скрива се и чака да се появи дъщеря ви. Той знае, че тя ще дойде. Стреля, ала не по момичето. Внимава да не я засегне и тя си мисли, че някой е стрелял по нея. Тя извиква. Портиерът чува изстрела, втурва се и тогава Малиновски застрелва човека, когото е искал да застреля — Майкъл Гормън.
— Не вярвам нито на една дума. Защо Ладислав ще иска да застреля Мики Гормън?
— Може би някакъв шантаж — каза Таткото.
— Мики да е шантажирал Ладислав? А защо?
— Може би — предположи Таткото — заради нещата, които стават в хотел Бъртрам. Майкъл Гормън може да е открил много неща.